Войната, която започна Русия в Украйна, стана причина за рязкото поскъпване на природния газ и петрола. Това повиши инфлацията и сви бюджетите на домакинствата, но може да се окаже от полза за климата и за САЩ, предава "Труд".

Скъпите енергоизточинци карат все повече потребители да се оглеждат за алтернативи. Ако тенденцията продължи, това вероятно ще насърчи енергийния преход и източници с нулеви емисии. От друга страна, заради военните действия руските ресурси стават все по-нежелани и това проправя път на американските петрол и газ.

САЩ пое ангажимент за нулеви въглеродни емисии до 2050 година. Сред основните мерки, одобрени от администрацията, са ограничаване на изтичането на метан от сондажи и тръбопроводи, както и ограничаване на проучванията за изкопаеми горива във федерални площи. Активисти се опитват да накарат местните банки и бизнеса да се откажат изцяло от изкопаемите горива.

Проблемът на тези мерки е, че ще ограничи потреблението вътре в САЩ, но световното търсене ще се запази - ще бъде покрито от ОПЕК и Русия.

Затова и по-ефективен начин за индустрията в САЩ би бил въглероден данък върху вноса на петрол и газ, но не и върху износа. Така преходът ще е по-безболезнен за най-голямата световна икономика, а в същото време много държави са готови да платят допълнително, за да се откажат от зависимостта си от Русия и режима на президента Владимир Путин, защото това вече е част от националната сигурност.

В края на миналата седмица САЩ и ЕС подписаха споразумение за доставката на 15 млрд. куб. метра природен газ през тази година и с тенденция да се увеличи до 50 млрд. куб. метра, или около 1/3 от газа, който общността получава по тръбопроводите от Русия.

В момента износът на газ от САЩ е на предела си, но при интерес от Европа развитието на проекти за терминали за газификация, както и нови находища, ще бъдат активирани. Така в периода 2025 - 2027 година капацитетът за износ на САЩ може да се окаже повече от пет пъти над нуждите, които има ЕС към 2030 година, когато планира отказ от руския природен газ.

Анализатори посочват, че за целта са нужни дългосрочни договори, които да насърчат инвестициите в сектора и делът на американският втечнен пазар на пазарите може да се увеличи от 19% до 28% през 2030 година.

Що се отнася до петрола, бойкотът, който правят някои страни и компании, ще намали търсенето на руски петрол с около 3 млн. барела на ден още през април. Дори и Москва да успее да намери купувачи и да им достави суровината, то част от капацитетът им ще остане неизползваем. Това също е от полза за добиващите компании в САЩ - високите цени правят изгоден добивът на шистов петрол и разработването на нови полета.

Европейските страни се опитват да намалят своята зависимост от руските енергийни източници и една от стъпките е диверсификация. Но другите мерки са свързани със значително намаление на потреблението на изкопаеми горива - заместени от възобновяеми източници и мерки за енергийна ефективност. Някои от страните, например Белгия, отлагат затварянето на ядрени реактори, а Франция планира субсидии в нови ядрени мощности.

Това, което може да спъне този благоприятен сценарий за климата и за САЩ, са високите цени на суровините за производство на възобновяемите централи. Другият съществен фактор е, че високите разходи за енергия и инфлацията могат да предизвикат рецесия, което ще промени потреблението, съответно и цените ще тръгнат надолу.
А това ще върне и апетитите за изкопаеми горива и отново се навлиза в порочен кръг.