Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в сряда, че има „рамка на бъдеща сделка по отношение на Гренландия“.
Изявлението дойде изненадващо след седмици на нарастващо напрежение - включително заплаха за използване на военна сила за завземане на полуавтономната територия на съюзника от НАТО Дания.
Какво би могла да включва подобна сделка и ще бъде ли приемлива за Дания и Гренландия, след като и двете ясно заявиха, че няма да се откажат от суверенитета си над най-големия арктически остров?
Тръмп съобщи за споразумението след разговори на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.
„Въз основа на една много продуктивна среща, която проведох с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, ние оформихме рамката на бъдеща сделка по отношение на Гренландия“, заяви той в социалната си мрежа Truth Social.
Той не даде подробности, но каза, че разговорите ще продължат, за да се постигне споразумение.
Рюте заяви, че по време на срещата си с Тръмп не е обсъждал ключовия въпрос за датския суверенитет над Гренландия.
Датският министър-председател Мете Фредериксен каза, че датчаните могат да преговарят за всичко, но „не можем да преговаряме за нашия суверенитет“.
Министър-председателят на Гренландия повтори думите на Фредериксен, заявявайки, че суверенитетът е „червена линия“. Показателно е, че Йенс-Фредерик Нилсен каза, че не знае подробностите по обсъжданата сделка.
Има ли някакви подробности? Какви са вариантите?
Позовавайки се на анонимни представители, „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че една от идеите предвижда Дания да отстъпи суверенитета върху малки части от Гренландия, където САЩ да изградят военни бази.
Подобна договореност би била сходна със статута на две такива бази в Кипър, които са под британски суверенитет откакто Кипър получава независимост през 1960 г.
Не е ясно как този модел би могъл да се приложи, ако както Дания, така и Гренландия отхвърлят отказ от суверенитет.
В подкрепа на тезата си за завземане на Гренландия Тръмп е споменавал заплахата от китайски и руски кораби около острова, въпреки че Дания заявява, че „днес“ няма такава заплаха.
По този въпрос съюзниците от НАТО се опитват да уверят САЩ, че ще засилят сигурността в Арктика, а Марк Рюте казва, че рамковата сделка ще изисква и такъв принос.
„Нямам съмнение, че можем да направим това доста бързо. Със сигурност бих се надявал за 2026 г., надявам се дори в началото на 2026 г.“, каза той в четвъртък.
Британският външен министър Ивет Купър заяви, че Обединеното кралство е призовало за създаване на „Арктически страж“, „много подобен на подхода, който НАТО прие с Балтийския страж“ – мисия за засилване на наблюдението на корабите в Балтийско море.
Ще удовлетвори ли Тръмп сделка, по-къса от „собственост“?
Съгласно споразумение от 1951 г. с Дания, САЩ могат да изпращат в Гренландия толкова войски, колкото пожелаят. Те вече имат повече от 100 военнослужещи, постоянно разположени в базата Питуфик в северозападния край на територията.
Затова, според американски представители, разговорите за постигане на сделка може да се съсредоточат върху предоговаряне на това споразумение.
Над преговорите тегне настояването на Тръмп САЩ да „притежават“ Гренландия.
Ако той наложи волята си, освен преодоляване на червените линии, свързани със суверенитета, преговарящите ще трябва да намерят решение и на конституционната забрана за продажба на земя в Гренландия.
Един модел е предложен от американската военноморска база в залива Гуантанамо в Куба, която е под пълен контрол на САЩ от 1903 г. насам след вид постоянен договор за наем.
Не е ясно дали именно тези варианти са накарали Тръмп в Давос да направи обрат и да се откаже от заплахата за военни действия за анексиране на Гренландия, което донесе облекчение на съюзниците му от НАТО.
НАТО е създадено през 1949 г. на принципа, че външна атака срещу един съюзник е атака срещу всички. Дания даде ясно да се разбере, че военна атака от страна на съюзник срещу друг би означавала края на трансатлантическия съюз, в който САЩ са основният партньор.
Фактът, че съобщението на Тръмп за „рамка“ дойде след срещата му с Марк Рюте, породи известно безпокойство в Гренландия, че преговорите за тяхното бъдеще се водят без тяхно участие.
В четвъртък външният министър на Гренландия Вивиан Моцфелд заяви, че правителството му не ѝ е възлагало да преговаря от тяхно име, а да предаде „червените линии директно на президента Тръмп“.
Рюте не е потвърдил дали това е било така.
Той беше критикуван за похвалите, които постоянно отправя към президента Тръмп
