Руският президент Владимир Путин получи от своя турски колега Лично послание с изразени съболезнования по повод гибелта на пилота на сваления от турците Су-24. От Кремъл съобщиха, че в посланието си Ердоган използвал думата „извинете”.
Русия изрази готовност да възприеме посланието за ония извинения, които Москва с официална позиция искаше за нормализиране на отношенията.

Текстът на писмото още не е публикуван. Но оповестената част дава основания да се предположи, че Ердоган е използвал прецизни формулировки, позволяващи на Русия да възприеме текста като официално извинение, но същевременно даващо възможност на турския президент да запази достойнство пред турската общественост и да остане силен лидер.

Нормално е да се допусне, че това писмо е плод на интензивни совалки на турски и руски дипломати, а не е спонтанна изява на Ердоган и премиера Йълдъръм. Впрочем не случайно вчера Йълдъръм „подгря” информационното пространство, като обяви, че страната е постигнала значителен прогрес в отношенията с Русия, което ще бъде скоро обявено.

Дипломатите са положили началото. По-нататъшното развитие на събитията ще зависи от акуратността на дипломатите, които дискретно ще работят над процеса за нормализиране на отношенията.

Защо все пак турският лидер, дълго време упорствал в намерението си да не прави никакви отстъпки, все пак направи първата крачка към Русия?

По всяка вероятност посланието на Ердоган стана оперативна реакция на Брекзит. Резултатите от референдума предизвикаха сериозна криза в Евросъюза. Не само в близките месеци, но и години, ЕС ще бъде зает с опити да минимизира последствията от британското излизане и да запази единството. А това няма да е лесно.

С Британия излиза и 13% от бюджета на ЕС. Тези средства трябва някак да се компенсират. Възможностите на главния донор на ЕС – Германия - и така са пренапрегнати. Следователно трябва да се свиват програми за поддръжка на периферията на ЕС (Южна и Източна Европа). Това на свой ред ще стимулира евроскептическите настроения в съответните страни. Пък и  парите за програмите за адаптация на бежанците вече няма да стигат. В резултат на Евросъюза му предстои да се бори с опасността от „ефекта на доминото”, предизвикан от британския демарш.

Именно в експлоатацията на европейската зависимост от Турция по въпроса за бежанците се състоеше стратегията на Ердоган, целяща минимизиране на загуби от руските санкции. Грубо казано, европейските пари за бежанците и европейските икономически и политически отстъпки трябваше да компенсират на Турция загубите от прекъсване на икономическите връзки с Русия. Брексит направи надеждите и плановете нереални, защото ЕС вече има други проблеми, а парите няма да му стигат..

Трябва да се отдаде дължимото на Ердоган, той реагира моментално. В създадената ситуация не само за Турция, но и за ЕС възстановяването на нормални търговско-икономически и политически връзки с Русия е единственото спасение. И първият, който се договори с Москва, може да се надява на определени преимущества.

Нормализирането на отношенията с Анкара може да се окаже дълъг и сложен процес. Не е изключено Русия да направи сериозни отстъпки, но стратегът Путин умее да постига баланс между желано и възможно.

Не трябва да се забравя, че Ердоган като харизматична личност с авторитарни наклонности, притежаващ големи пълномощия, е значително по-свободен в приемането на оперативни решения, отколкото вечно раздирания от противоречия Евросъюз. В ЕС всяко сериозно решение иска консенсус от държави с често диаметрални външнополитически концепции. Затова при благоприятни условия турското направление очертава по-бързи и по-ефективни решения от европейските.

При това следва да се отчита, че ако турците повече ги интересува връщането на тяхната земеделска продукция на руските пазари и руските туристи на турските плажове, то интересите на Москва имат преимуществено политико-дипломатически компонент и тяхната реализация не е толкова очевидна за широката общественост.

В частност Русия е заинтересована от изменението на турската позиция по сирийскиявъпрос. При това не става дума за прекратяване на търговията с петрол, въпросът го реши руската авиация. За Москва е важно да използва турското влияние над инсургентите (въстаниците) в Северна Сирия, в частност в района на Алепо. Целта е те да прекратят бойните действия против Асад, да го признаят за законен глава на Сирия и да започнат процес на реинтеграция в сирийското общество. Лишени от турска подкрепа, те ще бъдат принудени на сериозни отстъпки, а сирийската власт, избавила се от северния фронт, ще може да концентрира сили против ИД и други терористи в районите на Дамаск, Хама и на юг в Сирия.

Русия също е заинтересована в изработване на обща турско-сирийска позиция по крайно сложния кюрдски въпрос. Ако при посредничеството на Москва бъде постигнат тристранен (Анкара-Дамаск-кюрди) компромис, това рязко ще усили руските позиции в целия Близък Изток.

Анкара разполага с механизми за влияние над кримските татари, над ситуацията в Задкавказието и в по-малка степен в Средна Азия. Дори обикновеното отказване на Турция от противодействие на Русия в тези региони ще укрепи стабилността и ще освободи дефицитни руски ресурси за концентриране в други направления на глобалната политика.

Турция е активен играч на Балканите. Координацията на нейните действия с Русия също така ще позволи на Москва да укрепи позициите си в региона, от който тя беше изтласкана през последните десетилетия от САЩ и от ЕС.

Накрая може да се върне и към проектирането на строителството на газопровода през турска територия. Дори обикновеното започване на преговорите за възобновяване на проекта „Южен поток” ще усили позициите на Русия в преговорите не само за „Северен поток-2”, но и за дълговременно сътрудничество в газовата сфера.

Това са само очевидните политически преимущества от нормализацията на отношенията. Впрочем тяхната реализация, както и по-нататъшното задълбочаване на сътрудничеството, зависи от това дали опитът за нормализиране на отношенията е стратегическо решение на Ердоган или е само принудителен тактически маньовър.

Превод и редакция: БЛИЦ