През 2007 година руски подводен съд сложи флага си на морското дъно на Северния полюс. Това доведе до яростна вълна от шок на Запад, както и идиотски притеснения за сигурността на Дядо Коледа. Това пише канадският експерт Патрик Армстронг.

Вижте останалата част от анализа му:

Измежду всичко това беше скрит рационалния коментар на Кристофър Уестдал, бивш канадски посланик в Русия: "В Арктика като за начало, господин Путин играе по същия правила по Закона на морето, които ние подкрепяме."

"Истината е, че ако ние можехме, щяхме отдавна, много отдавна да направим същото, което руснаците току-що направиха", добави той тогава.
"Не бяхме очаровани, но руският гамбит беше напълно легитимна употреба на впечатляваща технология, която бихме искали и ние да имахме", добавя той.

Оперативното изявление е - "ако можехме, щяхме да сме го направили".

Истината е, че само Русия може и това означава, че по същество Арктика е руско езеро, или ако предпочитате, руска писта за кънки на лед.
Първо на първо, около 160 градуса от Арктическия кръг или 43 процента са руски. Доста повече, отколкото има Канада с 22 процента или пък Дания с 19.

Норвегия и Съединените щати пък имат по 8 процента всяка.

Но не само, че по-голяма част е руска. Основното тук е, че Русия може, а другите четири държави не могат.

По-голямата част от Арктика е замръзнала през повечето време и са нужни ледоразбивачи. Според един списък на оперативни ледоразбивачи, Канада има шест, Съединените щати имат четири, Дания три, Норвегия два.

А Русия? Русия има седемдесет

Руският флот е модерен, а другите са стари.

Русия притежава единствените ядрени ледоразбивачи в света. Ако вярваме на Уикипедия, те са осем на брой.

"Арктика" е най-големият и най-мощен ледоразбивач на света, който е способен да оперира през три метра лед. От този вид се строят още три такива ледоразбивача.

Но дори още по-голям клас ледоразбивачи се задава на хоризонта. Той ще е способен да преминава през четири метра лед. Строежът започна през юли месец.

Руският ледоразбивачен капацитет е толкова огромен, че един от корабите прекарва времето си като прави круизни плавания до Северния полюс за туристи.

Нито една от другите страни, които са в Арктика, няма нищо подобно на руснаците.

Съединените щати планират да построят повече ледоразбивачи и да подменят остарелия си влот, докато Канада "разглежда различни възможности".

Принципната причина за руската конструкция на такива могъщи ледоразбивачи като Проект 10510, известен още като клас "Лидер" е за да се превърне "Северният морски път" в целогодишен морски път.

Тази морска линия върви от Мурманск (пристанище, което е свободно от лед целогодишно и следователно е достъпно за световното корабоплаване) по края на цяла Русия през Беринговия проток и в Тихия океан.

По-кратък път от всяка друга опция.

Към настоящия момент потенциалът на този маршрут е леко възпрян от факта, че има много дебел лед по източния край на руските арктически води.

В днешно време ледоразбивачите все още се движат бавно и на предела на ледоразбиваческите си граници.

Намерението е клас "Лидер" ледоразбивачите да могат да се придвижват през дебел лед с нормалната скорост на един кораб, която е около 12 възел
Всичко е обяснено много добре в статия от Джон Хелмър.

Има значителни геостратегически импликации на всичко това. Този маршрут не само е средство за Русия да печели транзитни такси.
В момента китайските стоки, които са за Европа пътуват на юг през протоците на Малайзия и Индонезия, Индийския океан и оттам или поемат през Суецкия канал, Средиземно море и Гибралтар, или заобикалят Африка.

Този маршрут има твърде много тесни протоци, които могат да бъдат пресечени от враждебни сили.
Освен това, голяма част от маршрута е и в обсега на силите на НАТО.

Ако Северният морски път се превърне в рутинно използваем целогодишно, Китай ще може бързо и евтино да прекарва стоки до европейските си пазари.

Използването на Северния морски път също така ще докара тези стоки далеч от обсега на Американския флот и неговите непрестанни патрули за "свобода на навигацията4.

По подобен начин, стоките идващи до Китай, особено енергийните продукти от Русия, ще могат да бъдат извън обсега на враждебните сили.
Северният морски маршрут, когато се добави към една бърза железопътна мержа, която се строи от Пекин през "Световния остров" на Халфорд Макиндер, ще бъде геополитически факт от голямо значение.

Един вид отговор, ако не и шахмат на петвековните "световни острови" на Халфорд Макиндер".

Както Пекин, така и Москва най-редовно гледат по-надалеч в бъдещето, отколкото западните столици. Работата на Москва в Арктика е точно такъв пример.

Арктика се смята, че има огромни количества природни ресурси, особено петрол. В подобна огромна и негостоприемна територия, има много за проучване, но вече има и някакви предварителни оценки:

Един източник на вече десет години изчислява, че 30 процента от неоткритите газови резерви на света са в Арктика, при това в руската й част.