„Катастройка” и „Дългокрация” докараха гърците до съдбовния избор да изритат ли ЕС (ВИДЕО)

Отговор на тези въпроси дават два документални филма на гръцки журналисти, представени пред общественоста още през 2012 г. <br /> <br /> <strong>Catastroika</strong><br /> е документален филм завършен през април 2012 г., за катастрофалните последици от приватизацията на публичния сектор. Заглавието идва от комбинацията на думите &quot;катастрофа&quot; и &quot;тройка&quot; (тристранен комитет, воден от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, които организират финансовато спасяване на Гърция, Ирландия и Португалия).<br /> <br /> <strong>Debtocracy</strong><br /> Това е дългокрация = дългове + крация (власт) <br /> Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като &bdquo;омразен&quot;, обясняват авторите на филма, който разказва защо именно обикновените гърци са склонни да поткрепят партии, които отхвърлят връщането на тези дългове на международните кредитори:<br /> <br /> 1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите.<br /> <br /> 2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали.<br /> <br /> 3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало.<br /> <br /> Гърция и останалите страни от периферията на Европа са пред банкрут. Става дума за държавите: Португалия, Ирлания, Италия, Гърция и Испания, разказва филмът.<br /> <br /> Но тези дългове трябва ли наистина да бъдат изплащани от народите? Кога, защо и с кой са подписани? Как са използвани тези заеми и в чии джобове са отишли оргомните суми, отпуснати от финансовите институции?<br /> <br /> Оръжия, пристанища, магистали, олимпийски игри и други скандали докарват до гладна смърт обикновения човек, докато се облагодетелстват обичайните заподрозрени: големи корпорации, банки и политици. Които пък сега настояват за неолиберални рестриктивни политики спрямо обикновените хора, притискани от Брюксел и Вашингтон, отбелязват авторите на документалните ленти.<br /> <br /> <strong>Така се стигна и до предсрочните парламентарни избори в Гърция днес. Ето какво гласяха последните проучвания за очакваните резултати от вота.</strong><br /> <br /> Два дни преди предсрочните парламентарни избори в Гърция опозиционната крайнолява партия &quot;Сириза&quot; успя да увеличи преднината си пред управляващата консервативна партия &quot;Нова демокрация&quot; и вече води с между 5 и 10 на сто. Това сочеха последните социологически проучвания преди вота, публикувани в петък, тъй като днес в южната ни съседка бе ден за размисъл и бе забранено агитирането и обявяването на прогнози.<br /> <br /> Проучванията на социологическите агенции Marc, GPO, Palmos Analysis и Public Issue сочеха, че партията на Алексис Ципрас вероятно ще спечели между 30 и 35 на сто от гласовете на гръцките гласоподаватели. Според Public Issue, крайнолявата партия може да получи 35% от гласовете, с 5% повече от &quot;Нова демокрация&quot;.<br /> <br /> Според допитването на института Palmos Analysis обаче &quot;Сириза&quot; може да вземе 30,2% от гласовете, с 10 на сто повече от управляващите консерватори на премиера Андонис Самарас, които се прогнозира, че ще получат 20,3%.<br /> <br /> Подобно прогнозно разпределение дадоха и агенциите Marc и GPO - между 32,2 и 32,5% за &quot;Сириза&quot; срещу 26 и 26,5%, респективно, за &quot;Нова демокрация&quot;.<br /> <br /> Трета политическа сила в бъдещия гръцки парламент се очаква да е центристката партия То Потами (&quot;Реката&quot;), която може да получи между 5,1 и 7 на сто, следвана от неонацистката партия &quot;Златна зора&quot; с между 5 и 6,8 на сто. Пета по представителство се очаква да е комунистическата партия ККЕ с между 4,3% и 6%, а шеста - социалдемократическата партия ПАСОК, която в момента е в управляващата коалиция с &quot;Нова демокрация&quot;. Гласовете, които може би ще получи ПАСОК, са между 3,4% и 5,5%. <br /> <br /> Шанс да вкара депутати има и новосформираната партия на бившия премиер Георгиус Папандреу, като очакванията са да получи между 3,1 и 3,5 на сто от бюлетините, но напълно възможно е да не успее да прескочи изборния праг от 3% и да не успее да стане седма политическа сила в 300-местния парламент. Партията с най-голяма подкрепа пред избирателните урни автоматично получава 50 депутати &quot;бонус&quot;.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ПОДРОБНОСТИ ЗА ДРАМАТИЧНИТЕ ИЗБОРИ В ГЪРЦИЯ</strong></span><br /> <br /> <iframe width="510" height="400" frameborder="0" allowfullscreen="" src="//www.youtube.com/embed/2gkDSsRbO58"></iframe><br /> <br /> <br /> <iframe width="510" height="400" frameborder="0" src="//www.youtube.com/embed/-fGL8ucKmHw" allowfullscreen=""></iframe>