Кой управлява Северна Корея? На този въпрос се опитва да си отговори международната общност от дни, след различни информации, че лидерът Ким Чен Ун се намира в тежко здравословно състояние и дори може да е починал.

Последното автоматично изстреля в светлината на прожекторите Ким Йо Чонг, сестрата на диктатора, като потенциален негов приемник начело на режима.

А може би дори наследник, ако в крайна сметка се окаже че Ким Чен Ун е починал, независимо от официалните опровержения, които постъпиха в понеделник, както от Пхенян, така и от Сеул.

При все това, спекулациите започнаха още на 15 април, когато севернокорейският лидер не се яви за парадите и чстванията на „Деня на Слънцето” – рожденият ден на дядо му, основателят на КНДР и „Слънцето на нацията” Ким Ир Сен – което по себе си вече беше повече от прецедент.

Според излезли впоследствие информации на медии в Южна Корея, севернокорейският лидер е трябвало да претърпи сърдечна операция на 12 април, която обаче се провалила по доста нелепа, макар и разбираема, причина – на хирургът му треперели твърде много ръцете и не успял да постави правилно стент на сърцето на внука на „Слънцето”.

Екипи експерти били изпратени от Китай за консултация и помощ в следващите дни, а продължаващото му отсъствие от публичното пространство допълнително потвърждава теориите, че Ким Чен Ун е възможно да се намира във вегетативно състояние. Съдбата на злополучния хирург не е известна, но със славата на режима в Пхенян, можем само да предположим.

И следващият потенциално в линията за наследство е сестра му, Ким Йо Чонг, която не е непозната на световната сцена. Нещо повече.

Преди две години тя бе първият член на династията Ким прекрачил демилитаризираната зона между двете Кореи от края на войната на полуострова през 1953 г. по повод Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг. И от името на брат си приветства и аплодира постиженията на единния отбор, който Сеул и Пхенян представиха на спортния форум.

Според мнозинството от наблюдатели на събитията, в качеството си на първи заместник – директор на Отдела за пропаганда на Работническата партия на Корея (РПК), тя стои зад изградения имидж на „човек на народа” на Ким Чен Ун. Ким Йо Чонг е играла и голяма роля в установяването и поддържането на лични приятелски отношения между лидера на КНДР и американската баскетболна легенда Денис Родман.

Историята познава и по-странни комбинации, макар че от излезлите в последствие разкази на очевидци за изстъпленията „зад кадър” на Родман по време на медиатизираните му посещения в Северна Корея, и двамата с Ким ще да са съжалявали в един момент за избора си.

Амбициозна и фотогенична Ким Йо Чонг, е в „черния списък” на Държавния департамент на САЩ от 2017 г. и придружаваше брат си и на двете исторически срещи на върха с американския президент Доналд Тръмп.

Според наблюдателите е прекарала близо година в сянка (и вероятно в размисъл) след провала на последната в Ханой през 2019 г., завръщайки се едва преди седмица отново като редовен член на Политбюро на РПК. Което наля допълнително масло в огъня на слуховете за състоянието на Ким Чен Ун. И налага да се върнем на сестра му.

За Ким Йо Чонг знаем със сигурност, че е родена на 26 септемри 1987 г. в Пхенян, което я прави три или четири години по-млада от севернокорейския лидер, чиято рожденна година е малко спорна. Тя е третото дете от третата официална връзка на Ким Чен Ир с бившата танцьорка Ко Йонг Ху и заедно с Ким Чен Ун имат по-голям брат Ким Йонг Чул, който от години живее в сянката им.

Тандемът получава заедно образование в престижни частни училища в Швейцария между 1996 – 2000 г., където живеейки заедно в изолация от външния свят, развиват много доверени отношения помежду си.

След завръщането им в КНДР, Ким Чо Йонг продължава висшето си образование, като преминава през Военната академия „Ким Ир Сен” в Пхенян, преди през 2007 г., да се дипломира по компютърни науки от университета със същото име в севернокорейската столица.

На ръководна позиция в РПК, за нея се смята, че е участвала в организирането на предаването на властта на брат є след двата инфаркта на Ким Чен Ир между 2008 и 2010 г. и стоеше потънала в сълзи зад гърба на Ким Чен Ун, на официалните кадри от погребението на баща им през 2011 г.

Възходът є във властта продължава след това, като според някои твърдения тя вече е „замествала” на поста севернокорейския лидер през 2014 г., когато е трябвало да премине през медицински процедури. Същата година Ким Йо Чонг е назначена за първи заместник-директор на Отдела на пропаганда на РПК и „де факто” ръководител на службата.

Не е изненада, че за личния живот на Ким Йо Чонг се знае, колкото и за този на брат є. Според различни непотвърдени източници, тя се омъжва за Чо Сонг, син на високопоставен апаратчик от РПК през януари 2015 г. Пет месеца по-късно обаче излиза информацията че е родила дете. За бащата на което се предполага, че е неин бивш състудент от Военната академия в Пхенян. Който или работи за секретното звено „Стая 39” на РПК, или за подразделение, натоварено с личната охрана на севернокорейския лидер. Мистерия.

Севернокорейският режим е семеен бизнес и Ким Чен Ун изглежда отдава огромно доверие на сестра си. Тя демонстрира умения в модернизирането на марката, на имиджа на режима и има доста влияние върху пропагандната машина.

Най-важната є функция обаче вероятно остава че е довереникът на брат си. Именно за това има и сигнална роля: посланията отправени от Ким Йо Чонг имат много повече тежест от тези, излезли от устата на неминуемо заменимия официален представител на властите в Северна Корея.

Тя има директен достъп и силно влияние върху Ким Чен Ун. Тя по никакъв начин не се асоциира с чистките, които той провежда сред военната върхушка, но е напълно в течение за тях. Тя е доверена политическа личност, която помага на Ким да попддържа положителен публичен облик, особено когато има вземане-даване с чужденци или южнокорейците.

Фактът, че Ким Чен Ун позволи на сестра си да напише и обяви последното обидно изявление в личен тон по адрес на Южна Корея, показва много. Той очевидно е готов да позволи на сестра си (Ким Йо Чонг) да се превърне в неговото „алтер его”. (…) Те са живели практически в изгнание заедно и вероятно са придобили изключително усещане за споделена съдба.