Европейският съюз не трябва да се опитва да наказва Великобритания за решението й да излезе от общността, а Вашингтон трябва да премине към нова форма на влияние върху европейските държави. Това се казва в статия на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, публикувана в днешния брой на „Уолстрийт джърнъл“, цитира БГНЕС.
Патриархът на американската външна политика препоръчва на Брюксел да не се опитва да накаже британците заради техния избор, който те направиха на 23 юни, когато гласуваха за напускането на общността. Бившият държавен секретар е убеден, че „ЕС трябва да се отнесе към Великобритания като към възможен сънародник, а не като към избягал от затвора престъпник“. Брюксел трябва да се фокусира върху разрешаването на собствените си проблеми и върху сътрудничеството с Лондон в новите условия.

"Наказанието на Обединеното кралство няма да реши въпроса как ще се ползва общата валута при отсъствието на обща данъчна политика между страни с различен икономически потенциал. Или пък как да действа един съюз, чиято способност за общи политически стратегии значително отстъпва пред неговите икономически и административни възможност"и, отбелязва Кисинджър. “Великобритания трябва да прокара такава концепция за автономия, която да подразбира всестранно сътрудничество.

Великобритания и Европа трябва да помислят за това, как могат да си върнат историческото значение на ролята за формиране на международния ред“, добави бившият ръководител на американската дипломация. САЩ не трябва да доминират, а да убеждават Хенри Кисинджър подчерта водещата роля на Великобритания за формирането на Евросъюза.

Той посочи, че на фона на случващите се в Европа процеси „американската роля трябва да се преразгледа така, че ръководството да се осъществява по нов начин, да се премине от доминиране към убеждение“. Развивайки тази мисъл, бившият държавен секретар призова Вашингтон да не се отказва от „особените си отношения“ с Лондон, включително и в сферата на търговията. Според Кисинджър, Великобритания е „ключов елемент“ в структурата на „цялото трансатлантическо партньорство“, имащо особено значение за САЩ.