Китай се стреми не просто да изследва космоса, а да го овладее. Пекин е решен да се конкурира със Съединените щати за надмощие в най-ценните орбити около Земята – онези, от които зависят съвременните комуникации, навигация и военна сигурност. Именно там се развива и най-загадъчният китайски проект – съзвездието от спътници Tongxin Jishu Shiyan (TJS).
Официално те са обявени за „комуникационни сателити“. Но според анализатори и западни служби, зад това прикритие се крие амбициозна програма за военно наблюдение, противоракетна отбрана и дори атака срещу чужди спътници.
Тайните орбитални програми на Пекин
TJS е флотилия от апарати, намиращи се в геостационарна орбита (GEO) – най-високата зона около Земята, откъдето един спътник може да наблюдава постоянно определена част от планетата. Тя е стратегически ключова – контролът ѝ означава контрол върху комуникации, навигация и потенциално оръжейни системи.
Много експерти смятат, че „Tongxin Jishu Shiyan“ е само общо име за няколко различни военни програми. Най-известни сред тях са:
-
Qianshao-3 (TJS-1, -4, -9, -15) – сателити за радиоелектронно разузнаване (ELINT/SIGINT), следящи военни комуникации и бази в Индийския океан и Западния Тихи океан. Те носят големи антени, типични за системи за прихващане на радиосигнали.
-
Huoyan-1 (TJS-2, -5, -6, -13) – апарати, които вероятно служат за ранно предупреждение при ракетни атаки, прикрити под формата на комуникационни тестове.
-
TJS-3 и TJS-17 – сателити с „двойна мисия“, способни да извършват маневри и операции в близост до други спътници, което подсказва възможности за коорбитални атаки или инспекции.
От комуникации до космическо оръжие
Китай от години развива концепцията за „военно-гражданско сливане“ (Military-Civil Fusion) – всяка гражданска технология може да бъде превърната във военен инструмент. Затова и мрежата TJS буди тревога.
Според публикации в Skyrocket Space и Next Spaceflight, поведението на някои от сателитите противоречи на официалните им описания. Например TJS-3, изстрелян през 2018 г., е придружен от вторичен обект, който извършва маневри в орбита – нехарактерни за космически отпадък. Това подсказва наличие на тестове за прихващане или унищожаване на други спътници.
Най-новият TJS-17 също е засечен да отделя „подсателит“, който вероятно носи „черен“ (класифициран) полезен товар.
Създава ли Китай своя „Железен купол“?
Групата Huoyan-1 може да е част от новата китайска противоракетна мрежа, подобна на американския „Iron Dome“. Тези спътници засичат изстрелвания на ракети чрез инфрачервени сензори и предават данните към системи за прехващане.
Така Китай може да изгради цялостен щит срещу ракетни атаки, като в същото време разполага с орбитални средства за наблюдение и нападение.
Орбиталната надпревара се превръща във война на сенките
Според анализатора Брандън Дж. Вайхерт от The National Interest, Пекин вече притежава цялостна военна екосистема в космоса – система за наблюдение, ранно предупреждение и контракосмически операции, която се разгръща незабелязано пред очите на света.
Съединените щати все по-често признават, че не знаят пълния обхват на китайските способности. Това поражда въпроса, който Вайхерт поставя директно:
„Готова ли е Америка за космическа война с Китай?“
За автора
Брандън Дж. Вайхерт е старши редактор по националната сигурност в The National Interest, водещ на „Часът за националната сигурност“ по America Outloud News и iHeartRadio и автор на книгите Winning Space: How America Remains a Superpower, Biohacked: China’s Race to Control Life и The Shadow War: Iran’s Quest for Supremacy. Последната му книга – A Disaster of Our Own Making: How the West Lost Ukraine – анализира провалите на Запада в геополитическите конфликти.
