Докато голяма част от планетата говори за Китай основно през призмата на геополитика, мита и стратегическо напрежение, в Уънджоу - един от най-предприемчивите региони в Китай, често наричан родно място на китайската частна икономика - тези дни се обсъждат съвместни туристически маршрути, студентски обмен, бизнес събития и дори лимитирани продукти, свързани с Ловеч.
На 15 май кметовете на Ловеч г-н Страцимир Петков и окръг Тайшун, провинция Джъдзян, г-н Чън По, подписаха споразумение за поставяне на началото на приятелско сътрудничество. Това прави Ловеч първи за Тайшун побратимен град в света, а Тайшун е първи за Ловеч извън Европа.
На практика зад новото партньорство между Ловеч и китайския окръг Тайшун стои по-амбициозна идея от стандартно „побратимяване“. Става дума за опит да се изгради дългосрочна стратегическа мрежа, покриваща туризъм, университети, културно наследство, малък бизнес и международна разпознаваемост.
Всичко това започва с мостове.
Тайшун е планински район в провинция Джъдзян, известен в Китай със своите древни дървени покрити мостове - langqiao - и с факта, че именно там са запазени едни от най-старите подобни конструкции в света (най-старият от запазените над 30 мостове е на повече от 1000 години).
Тези мостове са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и са се превърнали в туристически и културен посланик на региона. Мостовете на Тайшун са „преоткрити“ в средата на 20 век, а корица на National Gepgraphic China през 2000 г. катализира интерес към изучаването, опазването им и превръщането им в символ на региона и задължителна дестинация.
За китайската публика Тайшун вече има добре изграден и лесно разпознаваем образ. Точно затова връзката с Ловеч се оказва толкова интересна и за двете страни: в контекста на визитата на ловешкия кмет Страцимир Петков Ловеч не се представя просто като „още един европейски град“. Представя се като дом на единствения покрит мост в Източна Европа, като място с възрожденска архитектура, активни занаяти, фестивали и туристически потенциал.
В материалите, подготвени за китайските институции и бизнес партньори, Ловеч се появява в контекста на устойчив туризъм, културна дипломация, селско развитие, младежки обмен и международно сътрудничество между малки и средни предприятия.
С други думи, и двете страни не гледат на проекта само като на културен жест. Гледат на него като на потенциална международна платформа.
Подготвените концепции вече са конкретни. Те включват културни и бизнес събития в Ловеч, София, Тайшун и Уънджоу, livestream кампании за китайските социални мрежи, съвместни туристически седмици, университетски дискусии, двустранни изложби и бизнес срещи между компании от двата региона. Част от идеите са насочени към създаване на съвместни продукти и кампании, които да превърнат самото партньорство в разпознаваем бранд.
Идеята е проста: културата да не остане само символична, а постепенно да се превърне и в икономика.
WKU като международна платформа
Голяма част от координацията минава през Уънджоу-Кийн университета (WKU) — един от трите китайско-американски съвместни университета в Китай. Самият университет често е представян като пример за това как регионални партньорства могат да доведат до реални международни институции.
Адвокатът и преподавател Асен Велинов, заедно със студенти и международен екип към WKU, участва в разработването на инициативите, презентациите и координацията между българската и китайската страна. През 2025 г. чрез WKU модел на тайшунски покрит мост бе дарен на Българската академия на науките - символичен акт, който впоследствие се превръща и в един от катализаторите за по-активния контакт между Тайшун и Ловеч.
В проекта активно участват и студенти от WKU, които работят по идеи, свързани с международен маркетинг, съдържание за социалните мрежи, туристическо и продуктово позициониране, визуална идентичност, двуезична комуникация и популяризиране на партньорството пред българска и китайска аудитория.
Част от инициативите включват разработване на концепции за съвместни продукти, storytelling кампании и нови начини Ловеч и Тайшун да бъдат представени като свързани културни и туристически дестинации.
Китайската туристическа индустрия отдавна не се интересува само от Париж, Лондон и Рим. В китайските социални мрежи все по-често стават популярни по-непознати и „неочаквани“ места с ясно разпознаваем визуален образ и автентична местна история.
Именно затова изоставени социалистически монументи, малки средновековни градове, необичайна архитектура и „скрити“ европейски дестинации често се превръщат във вайръл съдържание – както например Монумента на Бузлуджа, известен в Китай като „НЛО-то на Шипка“ е „задължителна спирка“ за китайските посетители в България.
Покритият мост в Ловеч има много от същите характеристики: силен визуален образ, занаятчийска атмосфера и запомняща се история - в китайския интернет това често е половината битка.
Най-интересното в историята между Ловеч и Тайшун вероятно е друго. Тя показва как културното наследство може да се използва не само за туризъм, но и като инструмент за международно позициониране - не чрез гигантски бюджети, а чрез добра история - в свят, в който все повече места се конкурират за внимание, инвестиции и туристи, именно подобни необичайни, но логични, връзки често се оказват най-запомнящи се.
Мостовете на Ловеч и Тайшун разказват истории и за оцеляване. През 2015 тайфун разрушава няколко от мостовете в Тайшун. Местната общност веднага се мобилизира – спасява голяма част от отнесения от водата дървен материал и възстановява мостовете, използвайки го. Мостът на Колю Фичето в Ловеч също е бил разрушен от пожар – но както мостовете на Тайшун е възстановен и остава най-емблематичният символ на региона.
В рамките на визитата си в Китай кметът на Ловеч Страцимир Петков посети WKU - един от трите китайско-американски съвместни университета в Китай. По време на срещите бяха обсъдени ролята на образованието, университетите и местните институции като платформа за международна координация, културен обмен и дългосрочни партньорства между региони и градове.
Самият WKU е своеобразен резултат от „побратимяване“ - университетът е изграден върху дългогодишното партньорство между провинция Джъдзян и американския щат Ню Джърси и често се посочва като пример как регионални връзки могат постепенно да поставят начало на реални, влиятелни международни платформи.
Ловеч също има дълги традиции в международното образование. Именно там през XIX век е създаден първият Американски колеж на Балканите - институция, която по-късно се превръща в известната Ловешка езикова гимназия и оставя траен отпечатък върху поколения български дипломати, преподаватели, преводачи, общественици и хора с международна ориентация.
В известен смисъл именно тази образователна и културна отвореност прави връзката между Ловеч и международна платформа като WKU толкова естествена. И в двата случая става дума за места, които използват образованието не просто като академична система, а като инструмент за международна свързаност, обмен на идеи и изграждане на дългосрочни отношения между различни общества.
Като част от програмата водещата адвокатска кантора в Уънджоу High Chance Law Firm бе домакин на официален прием в чест на Ловеч. По време на събитието адвокати, представители на местната власт, бизнес организации, медийни партньори и студенти от WKU отправиха поздравления и пожелания за развитието на новото партньорство между Ловеч и Тайшун.
По време на приема г-жа Радина Банкова от Kris Fashion отбеляза, че Уънджоу е сред световните центрове за производство на ципове, копчета, обувки, текстил и модни аксесоари, а именно обувната индустрия поставя началото на международната експанзия на региона още през 80-те години, така че съществуват добри предпоставки за различни видове сътрудничество в сферата на модата.
Брандът Момчиловци и китайският пазар
Кметът посети и тайшунската компания Yiming, една от най-разпознаваемите млечни марки в Китай, където бе обсъден успехът на един от най-успешните млечни продукти на китайския пазар – кисело мляко Момчиловци, вдъхновено от българските традиции и световната известност на българското кисело мляко – и възможността за нови проекти и продукти на тази основа.
Друга местна компания, Tailong Chaye, представи идея за комбиниране на местния чай San Bei Xiang с български розови листа — пример как културният обмен може да премине и към конкретни продукти с международен потенциал.
Въпреки че киселото мляко и розите остават най-разпознаваемите символи на България в Китай, потенциалът им далеч не е изчерпан. Напротив — именно те показват колко успешно българската идентичност може да бъде преведена на езика на китайския пазар.
А възможностите далеч не свършват дотук. Все по-голям интерес биха могли да предизвикат и по-малко очевидни сектори: мед и пчелни продукти, земеделие, натурална козметика, спа и wellness продукти, традиционни храни, дизайнерски сувенири, играчки и продукти, свързани с културно наследство и storytelling. Това е особено интересно в контекста на Тайшун, който сам по себе си е популярна спа и туристическа дестинация в Китай.
Именно тук се появява и една от най-интересните възможности зад партньорството между Ловеч и Тайшун: не просто обмен между две администрации, а създаване на нови продукти, истории и брандове, които комбинират българска и китайска култура по начин, разбираем и привлекателен и за двете аудитории.Общата идея зад тези разговори е проста: културата, университетите и местните власти да не останат само символичен фон, а да се превърнат в реална платформа за комуникация, доверие и бъдещо сътрудничество.
Мостовете се оказват оптимална метафора: както древните мостове на Тайшун са изградени без пирони, метал и подпори в реката, така и подобни международни връзки трудно могат да бъдат наложени насила. Те работят само когато всяка част намери своето място и заедно създадат едно добре балансирано цяло.
В специално видеообръщение по повод събитието Лиу Уантинг, Мис Свят Китай 2025, пожела успех на партньорството между Ловеч и Тайшун, изрази надежда, че мостовете между хората ще доведат и до по-близки връзки в туризма, образованието и бизнеса, и покани китайските туристи да открият Ловеч като една от новите културни дестинации в Европа.
