Какво са слагали на трапезата си римските папи през вековете? Нова книга, посветена на кулинарните им навици, събира любимите ястия на 12 понтифекси – и някои от предпочитанията им наистина изненадват.
Папа Бонифаций Осми (1294–1303), инициатор на първата Света година през 1300 г., бил известен с изтънчения си вкус. Той предпочитал пастет, фазан в гроздов сок и агнешко месо, сервирани с пресни зеленчуци и плодове от провинцията.
Трапезата му била достойна за владетел – със златни прибори и копринени покривки от Лука или фин парижки лен.
Роденият във Франция Климент Шести (1342–1352) също не пестял от удоволствията. Любимите му ястия включвали кремообразна пилешка супа „а ла Авиньон“, супа от яребици с кестени и печено свинско филе. За десерт – портокалови кори в мед, а всичко това било придружено от чаша прочутото вино Châteauneuf-du-Pape.
Съвсем различен вкус имал Мартин Пети (1417–1431), който залагал на по-нестандартни комбинации – пълнени гълъби, поднесени с бяло вино от Орвието, Италия.
Истинска изненада обаче е Лъв Тринадесети (1878–1903) – папа, известен със своя „социален“ образ и умерен начин на живот. Той не бил лакомник: за обяд предпочитал малко месо – шницел или пилешко крилце със зеленчуци, а вечерял остатъците от обяда, често без дори да ги притопля.
За официални поводи все пак се поднасяли по-богати ястия – печени птици на шиш, риба с бадеми и шоколадови десерти. Закуската му била скромна, но любопитна – козе мляко и шоколадови гевреци, а любимото му вино „Бордо“ неизменно присъствало на масата.
Най-умерен сред описаните папи е Йоан Двадесет и трети (1958–1963) – папата на Втория ватикански събор. Той предпочитал семпла полента от родния си град Бергамо – символ на простота и близост до корените.
Авторките на книгата – историкът и експерт по кулинарна култура Марианжела Чианти Риналди и Лавиния Риналди от културната фондация „Палацо Строци“, допълват историите за папите с описания на хранителните традиции на съответните епохи.
И макар лакомията да е един от седемте смъртни гряха според католическия катехизис, авторите отбелязват, че доброто – а понякога и екстравагантно – хранене е било сред най-толерираните „пороци“ на римските папи.
