Погребалният кръст е временен или постоянен знак, който се поставя на гроба на починалия, най-често в християнската традиция. Той има дълбоко религиозно, символично и обичайно значение, особено при православните християни.
Кръстът се поставя на гроба като знак на вяра в Христос и убеждение във вечния живот. В християнското учение кръстът представлява страданието, но и надеждата за възкресение.
Чрез неговото поставяне се изразява вярата, че смъртта не е край, а преход към вечността. Поради тази причина покойникът се погребва с кръст като знак за принадлежност към вярата и общността, към която е принадлежал приживе.
Погребалният кръст най-често е изработен от дърво и върху него се изписват основните данни за покойника: име и фамилия, както и годината на раждане и смърт. С него се изпраща покойникът, а след погребението той се оставя на гроба като знак, че покойникът почива именно там, пише blic.rs.
В практиката кръстът най-често остава на гроба до издигането на траен надгробен паметник, което често се случва след една година, когато премине периодът на траур. В някои райони кръстът се запазва и по-дълго, а понякога се вгражда или поставя до самия паметник като постоянен символ.
Въпреки това, отец Деян Кръстич, отговаряйки на въпрос на вярваща за това какво трябва да се направи с погребалния кръст след поставянето на паметник според църковните правила, даде кратък и ясен отговор:
— Разравя се малко пръст от гроба и кръстът се закопава плитко в него, където бавно ще изгние. В никакъв случай не бива да се изхвърля.
