Кубинските въоръжени сили разположиха доставени от СССР зенитно-ракетни комплекси S-125M/M1 със среден обсег в рамките на военни учения за противовъздушна отбрана. Това се случва на фона на нарастващо напрежение и опасения от евентуална военна операция, водена от САЩ.
От началото на годината представители на администрацията на Доналд Тръмп многократно намекват за възможността от използване на военна сила срещу Куба, пише Military Watch.
Особено сериозна ескалация бе възприето решението на САЩ от 20 май да повдигнат обвинения срещу бившия кубински лидер Раул Кастро и други високопоставени фигури – ход, който според анализатори може да бъде използван като оправдание за бъдещи удари.
Системата S-125 се смята за най-важния елемент от кубинската противовъздушна отбрана. Изтребителите MiG-23, които някога бяха основата на въздушния щит на страната, вече са остарели и изведени от експлоатация, а останалите бойни самолети имат ограничени възможности при конфликти с висока интензивност.
Основата на кубинската ПВО
Макар S-125 да се използва в различни държави по света, Куба е единствената страна, която продължава да разчита толкова сериозно на нея като основен стълб на националната си противовъздушна защита.
Системата е разработена в края на 50-те години в СССР, за да създаде многослойна система за ПВО, способна да противодейства на все по-сложните въздушни атаки на НАТО.
Тя е създадена като допълнение към успешната система S-75, която е ефективна срещу цели на голяма височина, но среща трудности при нисколетящи самолети.
Проектирана от съветското конструкторско бюро KB-1 под ръководството на Александър Расплетин, системата влиза на въоръжение през 1961 г. и се превръща в една от най-масово изнасяните съветски ПВО системи по време на Студената война.
Първият ѝ сериозен боен тест е през 1973 г. по време на Войната Йом Кипур, когато се използва срещу израелските сили. Макар по това време вниманието да е насочено към по-новата система 2K12 KuB, S-125 също показва добра ефективност.
Какво може S-125?
За разлика от голямата и относително неподвижна S-75, S-125 е разработена с по-компактни двустепенни ракети с твърдо гориво и по-гъвкави възможности за разполагане.
По-новите варианти използват ракети 5V27, които имат отделящ се ускорител и основен етап, оптимизиран за маневреност. Това позволява на системата да поразява самолети, летящи на много ниска височина – понякога едва 100 метра над земята, като същевременно запазва достатъчна маневреност за прихващане на изтребители, извършващи уклончиви маневри.
Ранните версии са имали обсег около 15 километра, но използваните от Куба варианти S-125M и S-125M1 достигат до 35 километра, като могат да поразяват цели на височина до 15 000 метра.
Ракетите използват близостни взриватели и бойни глави с фрагментация с тегло между 60 и 70 килограма, които унищожават самолети чрез плътен облак от шрапнели, а не чрез директен удар.
Версията S-125M1 също така подобрява времето за реакция и способността за откриване на цели, което позволява на операторите по-ефективно да реагират срещу нисколетящи ударни самолети, появяващи се внезапно зад релефа.
Може ли да спре модерна американска авиация?
Въпреки подобренията, още когато модернизираните версии навлизат в експлоатация през 70-те години, те не се считат за върхова технология.
Днес S-125 не е напълно остаряла, но ефективността ѝ срещу модерни стелт самолети и съвременни средства за радиоелектронна борба остава под сериозен въпрос.
Въпреки това системата има едно впечатляващо постижение – именно югославска S-125 успява да свали американския стелт самолет F-117 Nighthawk през 1999 г. по време на войната в Косово – рядък случай на унищожен самолет със „стелт“ характеристики.
Куба се опитва да модернизира системата
След края на Студената война Русия и Беларус разработват редица модернизационни пакети за S-125, включително Pechora-2M и Pechora-2TM, които заменят аналоговата електроника с цифрови системи, подобряват радара и монтират пусковите установки върху мобилни шасита за по-голяма оцеливаемост.
Модернизираните версии често включват GPS навигация, термовизионни системи, автоматично проследяване на цели и интеграция със съвременни командни мрежи.
Куба също е предприела стъпки за повишаване на мобилността, като монтира част от системите върху танкови шасита, но мащабът на останалите модернизации остава неясен.
През 2025 г. се появиха информации, че страната е започнала собствен пакет за модернизация Pechora-2BM, включващ цялостна подмяна на електрониката, по-добро радарно насочване, подобрено проследяване на цели и удължен живот на ракетите.
Ефективността на тази програма обаче остава неизвестна.
Допълнителни спекулации пораждат и близките военни отношения между Куба и Северна Корея. Пхенян също използва S-125 и е разработил модерни системи за противовъздушна отбрана през XXI век, което поражда предположения, че Северна Корея може да е подпомогнала модернизацията на кубинските комплекси.
