Лидерката на опозиционната проевропейската Партия на действието и солидарността Мая Санду убедително води на втория тур на президентските избори в Молдова. Според предвалителните данни тя получава 54 процента от гласовете, а конкурента й - сегашният президент Игор Додон, близък до Москва,  получава 46 процента.

Най-вероятно победата на Санду ще е още по-убедителна, защото още не са отчетени гласовете на молдовските мигранти зад граница, благодарение на които Санду си спечели минимална преднина пред Додон на първия тур на изборите.

Санду днес успя да направи това, което пропусна преди 4 години, когато Додон я би на предишните избори, а съдът отхвърли жалбите й за нередности при вота.

Властна, но и педантична, горделива, но и ерудирана, Санду е вдъхновение за либерално настроените хора в големите градове, които се наричат „новите и добрите“, но неразбираема за политическата и икономическата върхушка, както и за по-възрастното поколение, живеещо по-старому в малките градове и села. Западът я припознава, Русия й се подиграва. Със Санду Кишинев поема към дългия европейки път, изпълнен с приятели на Запад и с врагове от Изток.

Животът на Санду е мечта за много от молдовците, тръгнали по света да търсят  добра кариера и високи доходи, отчаяни от ниското заплащане и висока корупция в страната си. В някаква степен, биографията й е сходна с тази на Меглена Кунева.

Още преди да завърши специалността Международни отношения в университета в Кишинев, Санду започва да трупа завидна държавна кариера. Преминала е през няколко министерства, после през ведомства, накрая и в организации, отговарящи за връзките с ЕС, Световната банка и ООН.   

„За кратко време работих в UNICEF, където бях консултант в областта на политиката по намаляване на бедносттта. По-късно провеждах изследване по поръчение на Световната банка за състоянието на икономическите реформи в страната. Работила съм и като консултант в общата държавна администрация в отдела за управление на политиката по външните помощи“, разказва Санду.

Натрупала административен опит у дома, Санду се отправя на ново обучение – този пък в Харвард, във Факултета по държавно управление. Очевидно там е впечатлила американците с познанията си, защото още преди да го завърши, вече е назначена на шеметна за годините й длъжност  – съветник на изпълнителния директор на Световната банка.

Работи във Вашингтон две години – до 2012 -та, когато получава покана за поста на министър на образованието. Това е и времето на най-голямата реформа в Молдова – тя пренаписва учебниците по западен образец, подменя голяма част от директорите, въвеждайки мандатност, назначава много млади учители, слага драконовски наказания срещу преписване на ученици и студенти, променя изцяло изпитите.

Две години по-късно, през 2014-та либералите са на власт и предлагат на Санду поста министър.председател, макар и тя да не членува в нито една партия. Всички други партии обаче се обявяват срещу кандидатурата й и тя не само, че не става премиер, но и губи позицията си на образователен министър. Когато човек губи обаче не знае какво печели.

Изгонена от изпълнителната власт, Санду решава да влезе през парадния вход със своя партия. Така създава "Действие и солидарност", чиято основна идеология е социалния либерализъм, евроинтеграцията, върховенството на закона, ефективната система на образование и борбата с корупцията. С тази партия Мая се явява на изборите за президент през 2016-та година, но губи от Додон.

"Бедност, корупция и олигархия – това са главните причини, заради които младите хора напускат Молдова. Един от приоритетите ми е образованието и аз смятам, че именно качественото образование може да реши проблемите, които преживява обществото ни“, казва по онова време Санду в предизборната си кампания.

Резултатите от вота са разочароващи за Санду, но разликата от 5 процента, с която губи, изкарва голяма част от либералите на улицата. Протестите настояват за повторни избори заради нарушения на вота, а диаспората в Европа месеци наред стои със знамена пред посолствата на Молдова, скандирайки как властта в Кишинев е корумпирана и трябва веднага да си отиде.

Обвиняват и Русия в манипулации на изборите. Санду подава иск в Конституционния съд, но той не променя резултата. Така вместо на премиерския стол, Санду сяда в парламента като председател на проевропейския алианс ACUM, който прави заедно с Андрей Настасе.

Българското лято 2020, според сценариите на някои от авторите му, трябваше да повтори тежките политически битки в Молдова в горещите дни на 2019-та година. За радост, това не стана. Но в Молдова година по-рано летните страсти нажежиха обстановката до кърваво червено.

Тогава страната изпадна в огромна правителствена криза, а в продължение на няколко седмици в страната съществуваха две правителства, едното оглавено от близкия до демократите – Павел Филип, а второто – от Мая Санду. И двата кабинета не признаваха легитимността на другия.

Напрежението дойде още през юни 2019, когато Конституционният съд на Молдова отстрани от длъжност  Додон по заявление, написано от депутат от Демократическата партия. Тогава тя се ръководеше от влиятелния бизнесмен Владимир Плахотнюк, когото сега в Молдова обвиняват в мащабни банкови машинации, участие в криминални групи и корупция.

Тогава обаче бизнесменът успя да провара решение в съда и пое властта като назначи за премиер Павел Филип. Подписан беше указ за разпускане на парламента, назначени бяха нови избори.

Тогава се случи нещо много неочаквано, което за пореден път доказа, че в политиката приятели и врагове няма, има само общи интереси. Партията на отстранения президент Игор Додон се обедини с проевропейската ACUM и коалицията излъчи свое правителство, на което премиер стана Мая Санду. Това накара САЩ, ЕС и Русия да я поздравят за новата длъжност, но Конституционният съд така и не прие кабинета за законен.

В патовата ситуация, демократите вдигнаха бял флаг и се отказаха от властта, а маститият бизнесмен спешно изнесе от Молдова в Швейцария, където е и до днес. Конституционният съд пък отмени решението и върна Додон на власт. Той пък, окрилен от победата, реши че Санду вече не му трябва и 5 месеца след като беше назначена, бе свалена от длъжност с вот на недоверие, гласуван от останалите партии.

Разбрала, че са я изиграли за пореден път, Санду се закани да промени продънената политическа система като спечели изборите и стане президент.

"За да очистим този парламент, ни е нужен честен президент. Друг, който не назначава корумпирани хора по съдилищата. Такъв, който да обединява обществото, когото хората да уважават. Искаме парламент, с който да се гордеем, защото ни чака много работа“, каза Санду дни преди изборите в интервю за молдовската редакция на Радио Свободна Европа.

След като спечели и първия тур, либералите и демократите я подкрепиха и видяха в нейно лице символ на промяната, която ще измете корупцията, ще възстанови икономически страната като привлече западни инвеститори и ще донесе върховенство на закона.

Опонентите й обаче са скептични. Те я критикуват в популизъм и лицемерие. Обвиняват я в сътрудничество със Сорос, чиито фонд тя оглавяваше преди години и твърдят, че целта му е да предизвика в Молдова поредна цветна революция. Упрекват я, че получава пари по банковата си сметка отвъд океана, но е факт, че тя отдавна е в тесни отношения с бизнесмени от съседни държави, включително и от България.

Бъдещето й е повече от интересно. Оттук нататък следващите 4 години от Санду ще зависят и премиера, и министрите, а мощно рамо ще получава от европейските си партньори. Ако обаче не успее да задвижи реформите, да пречупи корупцията и да отнеме от ресурса на олигархията, трябва да е готова за не по-малък политически удар от този, който преживя Додон както преди година, така и днес.