Крадци я обрали, но пропуснали съкровището: Дялан камък се оказа кехлибар за €1 млн., ето къде е днес

3,5-килограмово парче румънски кехлибар е служило за стопер на врата в продължение на десетилетия. Находката е на възраст до 70 милиона години.

https://blitz.bg/svyat/kradci-ya-obrali-no-propusnali-sakrovishteto-dyalan-kamak-se-okaza-kehlibar-za-eur1-mln-eto-kade-e-dnes_news1102888.html Blitz.bg

Поговорката, че боклукът за един е съкровище за друг, придобива съвсем ново измерение в една невероятна история от Румъния. Огромен „камък“, използван десетилетия наред като обикновена подпиралка за врата, се оказа едно от най-големите парчета кехлибар в света, оценено на близо 1 милион евро.

Всичко започва, когато възрастна жена от румънското село Колти намира в коритото на местен поток голям камък с тегло 3,5 килограма. Без да подозира за произхода му, тя го прибира у дома и му намира практично приложение – да подпира вратата. Камъкът изпълнявал тази скромна функция толкова дълго, че дори крадци, които веднъж нахлули в дома ѝ, го подминали, без да му обърнат никакво внимание.

Истината за „подпиралката“ излиза наяве едва след смъртта на жената през 1991 г. Нейният роднина, който наследил имота, се усъмнил, че странният камък може да е нещо повече. След като разбира какво всъщност притежава, той продава безценния кехлибар на румънската държава.

Според експертите, находката е на възраст между 38 и 70 милиона години. Става дума за "руманит" – вид кехлибар, характерен за района на река Бузъу, който е високо ценен заради своите наситени червеникави нюанси. Кехлибарът представлява вкаменена дървесна смола отпреди милиони години.

„Откритието му е от голямо значение както на научно, така и на музейно ниво“, коментира Даниел Костаче, директор на Окръжния музей на Бузъу.

Днес уникалното парче кехлибар е класифицирано като национално съкровище на Румъния и от 2022 г. се съхранява именно в този музей, където може да бъде видяно от посетители.

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай