В далечното минало на северните британски острови, древните хора не винаги са живеели на сушата. В Шотландия, Ирландия и Уелс до днес са оцелели основите на хиляди мистериозни изкуствени острови, наричани краног (crannog).
Това са дървени укрепени жилища, които в праисторическо време са строени из Шотландия и Ирландия на изкуствено създадени острови сред езера и блата. Тези странни структури са построени отдавна от праисторически ръце, в хладните води на реки, езера и морски заливи.

Точно кога и за колко време са били оформени тези изкуствени острови и укрепления никога не е било напълно ясно. Традиционно археолозите оценяват, че шотландските краног се появяват не по-рано от желязната епоха, като първите са били построени около 800 г.пр.н.е.

Но през последните години се появиха доказателства, че тези инженерни структури биха могли да бъдат много по-древни и едно ново проучване потвърждава, че формациите са всъщност хиляди години по-стари, отколкото се е смятало досега, пише Antiquity, цитиран от megavselena.bg.

Чрез използване на радиовъглеродно датиране на четири обекта, разположени във Външните Хебриди (Западните острови на Шотландия), са открити древни краног, построени между 3640 – 3360 г. пр. Хр. Това означава, че ранните хора са изграждали тези гигантски изкуствени острови преди около 5,500 години, дори преди строителството на Стоунхендж.

„Тези изкуствени укрепления краног представляват монументално усилие, направено преди хиляди години, за да се построят мини-острови, като се натрупват много тонове скали в леглото на езерото“, казва археологът Фрейзър Щърт от Университета в Саутхемптън.

Това не е първият път, когато археолозите се питат дали тези краног могат да имат неолитен произход. Разкопки през 80-те години на миналия век предполагат, че обектите са били датирани с възраст хиляди години, но в продължение на десетилетия не бяха открити други сравнително древни екземпляри, които да потвърдят древния произход на тези обекти.



Нещата се променят през 2012 г., когато бившият водолаз на Кралския флот Крис Мъри, който е жител на шотландския остров Луис, се заинтригува от кранога във водите на Лох Арниш.

Гмуркайки се край останките на изкуствения остров, той направил напълно неочаквано откритие: скрита под повърхността на езерото около острова колекция от забележително добре запазени сандъци от ранния неолит, които лежали на дъното на езерото.

Изследователите са открили общо над 200 неолитни керамични съда, изхвърлени от пет изкуствени острова и укрепления – доказателство за обширна и тайнствена култура, за която не сме знаели много досега.

„Проучването и разкопките на тези обекти показват за първи път, че краног укрепленията са широко разпространена практика в неолита и че те може да са били специални места, както се вижда от материалната култура намирана в заобикалящата вода“, съобщават изследователите.
„Тези констатации оспорват настоящите концепции за изграждане на изкуствените острови, като същевременно предполагат, че други „не датирани“ досега укрепления в Шотландия и Ирландия могат потенциално да имат неолитен произход.“

Проучванията на място, които обхващат смес от подводно и въздушно наблюдение, както и разкопки и радиовъглероден анализ, разкриват ясни доказателства, че краног са направени от древните хора. Древните строители са създали структурите, като натрупват камъни, за да направят изкуствени острови.



На едно от местата Лох Боргастейл (Loch Bhorgastail), древни дървени трупи също са били открити около краищата на изкуствения остров, за които се смята, че са поставени, за да се увеличи стабилността на скалната структура.

Понякога каменна пътека води до и от острова; на други места, изглежда, че няма следа от нещо такова, което предполага, че може да се получи достъп до острова с лодка или може би по дървен мост.

Макар на някои от обектите да не са останали никакви доказателства за използването на дървен материал, археолозите вярват, че изкуствените острови и жилища са имали дървени конструкции.

„Количествата материали, които сега са идентифицирани на няколко места, и положението на тези керамични съдове по отношение на островчетата, предполагат, че те са били преднамерено хвърляни във водата“, пишат изследователите.

„Много съдове са имали значителни наслоявания от сажди на външните си повърхности, а някои са имали вътрешни овъглени остатъци; ясно е, че са били използвани преди да Бъдат изхвърлени.“

Като се има предвид обемът работа, която трябва да е била извършена по създаването на тези гигантски структури – проектирани с камъни, тежащи до 250 килограма всеки, става ясно, че те трябва да са имали някакво уникално значение за праисторическата общност, която някога е обитавала тези мистериозни пространства.

„Те са изисквали огромна инвестиция на работна сила за изграждането им и вероятно остават важни места за дълго време“, обясняват изследователите.

„Тези островчета биха могли да се възприемат и като специални места, а водната им обстановка създава „отделяне“ от ежедневието. Практиките, които се провеждат в тях, изглежда са много различни от „нормалния“ живот“.