Малкото норвежко градче Улефос, с население от около 2000 души, може да се окаже ключово за решаването на най-големия индустриален проблем на Европа – липсата на редкоземни метали.
Под него се намира най-голямото находище на континента, съдържащо 9 милиона тона от тези стратегически суровини, жизненоважни за производството на електромобили, смартфони, вятърни турбини и отбранителни системи.
В момента 90% от доставките на редкоземни метали за ЕС идват от Китай. Откритието в Улефос обаче може да промени тази зависимост, тъй като макар и извън ЕС, Норвегия е близък икономически партньор.
Редкоземните метали не са "редки", защото са малко, а защото се намират в разпръснати количества и са трудни за извличане. Най-важните от тях включват:
-
Неодим (Nd) и празеодим (Pr) – използвани в мощни магнити за електродвигатели и вятърни турбини
-
Диспрозий (Dy) и тербий (Tb) – добавят се към магнитите, за да запазят свойствата си при висока температура
-
Итрий (Y), европий (Eu) и гадолиний (Gd) – използвани в лазери, екрани и фосфори
-
Самарий (Sm) и лантан (La) – в акустични устройства, оптика и батерии
Тези елементи са стратегически суровини – ЕС ги определя като критични за бъдещето на европейската индустрия.
Проектът се ръководи от компанията Rare Earths Norway (REN), която планира да стартира добива през 2030 г. с визията за „невидима мина“ – напълно автоматизирана и подземна, за да се намали до минимум въздействието върху местното население и природата. Въпреки това, има и екологични тревоги сред част от жителите, особено по отношение на отпадъчните депа, които ще бъдат разположени в езера.
Улефос има вековни традиции в минното дело, като историята му в тази сфера датира от XVII век. Това дава увереност, че проектът може да бъде успешен, макар и да са необходими десетилетия, за да се покрие дори една трета от нуждите на Европа. Инициативата изпраща важно послание – Европа може да намали зависимостта си и да поеме контрола върху собствените си критични суровини.
