Салса, ром, ретро автомобили, приказни плажове... с една дума рай! Това е представата на повечето хора за Куба. Но това е само романтичният вариант, поглед на страната през едни розови очила.

Всъщност приемането на реалността може да граничи с тотален шок. Защо?! Трябва да прочетете в: 

Куба: Когато токът угасне, чудесата започват Част 1.

А сега нека видим какво още не знаем за тази страна и как е свързана с България.

Да се спрем първо на малко география. 

Карибите и Куба

Карибите се простират в западната част на Атлантическия океан, граничейки на юг с Централна и Южна Америка, а на запад – с Мексиканския залив.

Островите са разположени в Карибско море и са географски разпределени на Големи Антили, Малки Антили и Бахамските острови.

В района има над 7000 острова. По площ Куба е най-голямата държава на Карибите.

Населението на Куба е пъстра смесица от раси на местните островитяни, на испанските колониалисти, африканските роби и американците.

Куба и България

Връзките между България и Куба имат дълга история и обхващат различни сфери, включително политика, икономика, култура и образование.

Едва ли има българин, който не се сеща за Йорданка Христова и Фидел Кастро, когато се спомене островът.  В по-ново време пък всеки любител на латино ритмите у нас е чувал за Алфредо Торес.

Хавана, Куба, снимка: Shutterstock

История на отношенията

България и Куба установяват дипломатически отношения през 1960 г., по време на социалистическия режим в България. Двете страни са били близки съюзници в рамките на социалистическия блок.

След промените през 1989 г., отношенията между двете страни се запазват, макар и в по-ограничена форма. И до днес поддържат активен политически диалог.

Йорданка Христова е най-известната българска певица в Куба, където хиляди жени носят нейното име. Тя има дългогодишна връзка с Куба, започнала през 1964 г., когато е изпратена там след участие в "Златният Орфей".

През годините Христова изгражда близки отношения с кубинския лидер Фидел Кастро. Тя често посещава Куба и изнася концерти, като през 2011 г. изпълнява песен, посветена на 85-годишнината на Кастро.

Христова оглавява фондация "Хосе Марти" в България, което допълнително подчертава нейната ангажираност към кубинската култура.

Май, 1972 г. Фидел Кастро на посещение в България. Снимка: Еpicenter.bg.

Алфредо Торес е кубински танцьор, хореограф, преподавател по латино-танци, актьор и автор на песни.

През 2001 г. получава покана да работи във вариетето на престижен хотелски комплекс в София. България му харесва и той решава да се установи за постоянно тук.

Блестящият му талант е забелязан и следва поредица от ангажименти, които го правят една от най-известните звезди в България. Участва в много от видеоклиповете на български певци.

През 2004 г. открива собствено денс-студио „Алфредо Торес Денс Студио“, където обучава ежедневно над 70 ученици на салса, румба, гуагуанко, модерни и брейк танци.

И като си говорим за музика, няма как да пропуснем феномена Buena Vista Social Club ("Буена Виста Сошъл Клъб").

Buena Vista Social Club

Buena Vista Social Club е легендарен музикален проект, който събира някои от най-добрите кубински музиканти, представяйки на света красотата и богатството на традиционната кубинска музика.

Той е дело на изпълнителния директор на World Circuit Ник Голд, продуциран от американския китарист Рай Кудър. Те успяват да убедят бившите славеи от златната ера на кубинската музика да се съберат отново и да се завърнат на сцената. 

Само за 6 дни е записан албум, който се превръща в световен феномен. А великият режисьор Вим Вандерс създава и документален филм, посветен на начинанието.

Албумът на Buena Vista Social Club, снимка: Shutterstock

Групата е кръстена на едноименния клуб в квартал Буенависта в Хавана, популярно място за музика през 40-те години на миналия век.

Buena Vista Social Club изпълняват традиционни кубински музикални жанрове, които са в основата на съвременната салса. Те са известни с изпълнението на стилове като сон кубано, дансон, болеро и гуахира.

Някои от най-разпознаваемите членове на групата са Ибрахим Ферер, Компей Сегундо, Рубен Гонсалес, Орландо "Качаито" Лопес, Омарa Портуондо, Елиадес Очоа, Мануел "Гуахиро" Мирабал, Барбарито Торес. За съжаление част от тях са вече покойници, но другите продължават да разпространяват кубинската музика по света. 

Любопитна подробност е, че в България няколко пъти е имало концерти на членове на Buena Vista Social Club. През 2014 г. те посетиха страната като част от прощалното си турне "Adios Tour", а легендарната певица Омара Портуондо е идвала у нас през 2017 г. и 2023 г.

Прощалното турне на Buena Vista Social Club, снимка: Shutterstock

Странности на Куба

Вероятно мнозина ще се изненадат, но в Куба има специален закон, според който държавните превозни средства са задължени да спират и приемат стопаджии, докато частните шофьори често приемат пътници, понякога срещу символична такса.

Това правило важи за всички видове пътища и стопаджиите могат да бъдат видени да вдигат палци по местните улици, пътища и дори магистрали.

Кубинците виждат тази практика като необходимо решение заради зле организирания градски транспорт. Повечето жители нямат достъп до лични превозни средства, тъй като повечето автомобили, автобуси и мотоциклети са държавни.

Само малък брой хора имат лиценз за притежаване на лични превозни средства, което допълнително ограничава възможността за мобилност. Както казват жителите, "градският транспорт е отчаян, това е единственото решение".

Хавана, Куба, снимка: Цанка Донкова

Според доклад на BBC до 2013 г. само автомобили, произведени преди Кубинската революция от 1959 г., могат да се купуват и продават в Куба.

Законът, който след това беше изменен, позволи на местното население да купува нови и употребявани превозни средства без специални разрешителни. Въпреки това много коли по улиците все още са американски и съветски модели от 50-те години на миналия век, резултат от продължилата десетилетия забрана за внос.

Изключителната бедност в страната допълнително усложнява ситуацията, тъй като според тазгодишния доклад на Кубинската обсерватория за правата на човека цели 89 процента от семействата в Куба живеят в трудни условия. Ето защо стопът не е просто приключение или избор, а основна необходимост за по-голямата част от населението.

Тази специфична практика прави Куба уникална в света, където стопаджиите са не само приети, но и защитени от закона като част от ежедневния транспорт.

Денят на Куба

В социалните мрежи пък и до ден днешен се разпространява едно съобщение, посветено на "Денят на Куба" (10 октомври е Денят на Hезависимостта на Куба - бел. ред.).

То изрежда факти, за които се твърди, че са от историята на страната в различни сфери. Като автор е подписана Lyudmila Mladenova.

Поместваме текста без редакторска намеса:

„Капитализмът е отвратителен. Той носи само война, лицемерие и съперничество“ 
Фидел Кастро

От 1829 г. Куба е първата страна в Иберо-Америка (включително Испания и Португалия), която започва да използва кораби в морския транспорт. 

1837 г. е шестата страна в света (след Англия, САЩ, Германия, Франция и Белгия), в която е построена железницата. 

1847 е първата страна в Америка, която използва етър в анестезия за хирургични операции. 

1877 е първата страна в света, която демонстрира използването на електроенергия в индустрията. 

Площадът на Революцията в Хавана, Куба, снимка: Цанка Донкова

1881-Куба победи най-страшното тропическо заболяване на времето - жълтата треска - и изобрети медикаменти, използвани до сега. Кубинският лекар Карлос Финлай беше откривател. 

1889-първата в Иберо-Америка (включително Испания и Португалия), и втора в Америка, след САЩ,  където е инсталирано  уличното осветление. 

Между 1825 г. и до независимостта през 1898 г. Куба е източник на 60-75 % от доходите на испанската хазна. 

1900-първи автомобили в Латинска Америка се появяват в Куба. Първата жена шофьор в Америка и Испания е кубинката на Рене Мендес Капоти. 

1906-Хавана е първият град в света, който инсталира директен телефон (не през  оператора, а с диск). 

1907- в Хавана се открива първото в Латинска Америка рентгеново отделение.  

На 19 май 1913 година в Куба се осъществява първият полет със самолет в Латинска Америка. Първите пилоти са кубинците  Агустин Парла и Доминго Росил. Полетът е продължил 2 часа 40 минути, между Хавана и Кайо Хюесо във Флорида, САЩ. 

От 1915 до 1959 г. - Кубинският песос (песо кубано) е единствената валута в света, която се е обезценила спрямо щатския долар само за 1 цент за 44 години.ж

1918 г. е първата страна в Америка, включително Испания и Португалия, която позволява развод. 

1922-втората страна в света, открила радиостанция и първата в света предава концерт и редовни новини по радиото.

През 1928 г. в Куба вече е имало 68 радиостанции, 43 от които са в Хавана. По този показател Куба е на 4 място в света след САЩ, Канада и СССР и първо място в света по брой радиостанции на население и толкова малка територия.
Куба е първата страна в света, пусна радио предаване (радио изпълнение) и стана основател на радио сериали, в бъдеще - телевизионни сериали. Така Куба се счита за родина на телевизионните сериали. Автор на първата продукция е Cuban Felix Caignet (F élix Caignet)

1929-основана авиокомпания Cubana de Aviaci ón, една от първите търговски авиокомпании в света. 

1935-Куба става най-голямата испанска държава по отношение на радиосериали и износа на радиосериали. 

1937-Куба е първата в Латинска Америка, приела закон за 8-часов работен ден и за минимална заплата. 

1940 г. е първият президент в света - мулат (от чернокожа майка и мулат баща), избран от абсолютното мнозинство кубинци. Докато в Куба тогава, както и сега, мнозинството от населението е бяло. Колкото и да е невероятно, той стана бъдещият диктатор - Фуленцио Батиста (Fulgencio batista y Zald ívar). 

Хавана, Куба, снимка: Цанка Донкова

1940 г. - Куба приема най-напредналата Конституция в Иберо-Америка (включително Испания и Португалия), сред постиженията ѝ: за първи път в Латинска Америка, равни права между мъжете и жените, между расите и т.н. В Испания жена е получила равни права със съпруга си едва през 1976 г. 

1950 е втората страна в света, която отваря телевизионна станция и студио. Куба става латиноамерикански телевизионен център, Хавана става латиноамерикански шоубизнес център (сега този център е Маями). 

1952-първата в света бетонна жилищна сграда, построена в Хавана (сграда El Focsa). 

1954-Куба е страна с най-голям брой крави и бикове на глава от населението в света. В същото време Куба е третата страна в света по консумация на месо на глава от населението (следвана от Аржентина и Уругвай). 

1955-втора страна в Латинска Америка (включително Испания) след Уругвай с най-ниска детска смъртност (33,4 на хиляда новородени). 

1956 г. - ООН призна Куба за латиноамериканска страна с най-ниско неграмотно население (23 %). Хаити имаше 90 % неграмотни, Испания, Салвадор, Гватемала, Боливия, Венецуела, Бразилия, Перу, Доминиканска република  малко над 50 %. 

1957-ООН признава Куба за страна с един от най-добрите медицински показатели в света и най-добрата в Латинска Америка и Испания. В Куба е имало 1 квалифициран лекар специалист на 957 жители. 

Хавана, Куба, снимка: Цанка Донкова

1957 е най-електрифицираната страна в Латинска Америка с най-голям брой жилищни сгради (електрификация 83 %) и жител с тоалетна и с всички удобства (80 %). Тези цифри са били едни от най-високите в света. 

1957-в броя на калориите, консумирани ежедневно от всеки кубинец (2870 ) Куба е била втора след Уругвай. 

1957 - Хавана е вторият град в света, в който се открива стереокино. Хавана беше градът с най-голям брой кина в света-358-изпреварващ Ню Йорк, Париж, Лондон и всички други градове в света. 

1958 е втората страна в света, която излъчва цветна телевизия и масова продажба на цветни телевизори (много къщи все още имат тези телевизори).

1958 е третата страна в Латинска Америка по броя на превозните средства (160 хиляди, т.е. една кола на 38 кубинци). Първата държава в Латинска Америка по броя на електроуреди в къщите на кубинците. Първото място в света по дължина на железниците на квадрат. км и по броя на радиата в света (1 на 2 души). 

Хавана, Куба, снимка: Цанка Донкова

От 1950 до 1958 Куба се класира на второ място, изпреварвайки Италия и над 2 пъти Испания. Въпреки малка площ и общо 6,5 милиона души, през 1958 г. Куба се класира на 29-то място сред световните икономики, далеч по-напред от всички латиноамериканци, Испания, Италия, Португалия. 

1958 година - според Международната организация на труда, средна заплата на работещите в Куба - на осмо място в света (след САЩ, Канада, Швеция, Швейцария, Нова Зеландия, Дания и Норвегия), и по доходите на селяните - на седмо място в света.. Безработицата е една от най-ниските в света-7,07 %. Общо трудоспособно население в Куба през 1958-2 000 204 души. 

Освен всичко това, до 1958 г. Куба беше страната с най-добро пътно покритие в Латинска Америка, с най-големия супермаркет в Латинска Америка, с най-модерното летище (Хавана), с най-голямата чуждестранна инвестиция и с най-големия бюджет на Америка за запазване исторически и архитектурни забележителности...”

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ