Островът изгасна отново – и този път причините не са само технически. Седмият срив на електроснабдяването за по-малко от година и половина превърна Куба в символ на една система, която се държи на ръба между остаряла инфраструктура и геополитически натиск, пише "Дарик".
Куба започна бавно да възстановява електрозахранването, след като националната електропреносна система се срина за втори път в рамките на седмица. По данни на властите, токът вече е възстановен в около две трети от столицата Хавана.
Ефектът "домино", който остави страната на тъмно
Според държавната електрическа компания сривът е предизвикан от авария в топлоелектрическата централа „Нуевита“, която е довела до верижна реакция и пълен колапс на системата.
Проблемът обаче е далеч по-дълбок.
Енергийната система на Куба разчита на едва осем топлоелектрически централи, повечето от които са на повече от 40 години. Честите аварии и нуждата от поддръжка превръщат мрежата в хронично нестабилна.
Санкции, петрол и политическо противопоставяне
Кубинските власти директно обвиняват САЩ и наложеното петролно ембарго за кризата. Според Хавана санкциите блокират достъпа до резервни части и ресурси за поддръжка на остарялата инфраструктура.
В същото време икономисти посочват и вътрешен фактор – липсата на достатъчни държавни инвестиции в енергийния сектор.
Допълнителен удар идва от прекратените доставки на петрол от Венецуела – традиционно основен партньор на острова. Вече повече от два месеца този жизненоважен поток е спрян.
Администрацията на Доналд Тръмп дори предупреди, че ще санкционира всяка държава, която се опита да доставя петрол на Куба – ход, който допълнително затяга енергийната примка.
"Заплаха за сигурността" или икономически натиск
Вашингтон оправдава действията си с аргумента, че Куба представлява „изключителна заплаха“ за националната сигурност на САЩ – твърдение, което Хавана определя като политически претекст.
От своя страна кубинското правителство обвинява САЩ, че целенасочено се опитват да „задушат“ икономиката на страната – политика, която има корени още от ембаргото, въведено през 1962 г.
Криза без бързо решение
Седмият срив на тока не е просто технически инцидент. Той е симптом.
Симптом на система, в която инфраструктурата е морално и физически остаряла, външният натиск се засилва и вътрешните реформи изостават.
