Инфлационният шок, пред който е изправена еврозоната (на фона на последствията от конфликта между САЩ и Иран и затварянето на Ормузкия проток), е твърде значителен, за да бъде пренебрегнат, но не е достатъчно силен, за да повиши дългосрочните инфлационни очаквания или да предизвика опасни вторични ефекти, заяви по време на изслушване в Комисията по икономически и финансови въпроси на Европейския парламент президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
По-рано този месец ЕЦБ повиши лихвените проценти, след като инфлацията надхвърли 3 процента. За май показателят се повиши до 3,2 на сто на годишна база и достигна най-високо ниво от септември 2023 г.
Това засили спекулациите на пазарите дали институцията ще предприеме ново увеличение на лихвите, за да ограничи ценовия натиск и да предотврати отклоняване на инфлационните очаквания от целевото равнище от 2 процента.
Лагард, която по-рано очерта три възможни сценария за реакция на паричната политика, заяви пред ресорната комисия в ЕП, че еврозоната в момента се намира във втория сценарий – временно и не прекалено устойчиво надвишаване на инфлационната цел, което изисква премерени корекции в политиката.
„Засега сме във втория случай“, каза тя.
„Шокът е твърде голям, за да бъде пренебрегнат, без това да застраши изпълнението на нашата цел“, посочи още президентът на ЕЦБ.
По думите на Лагард засега няма признаци за разколебаване на инфлационните очаквания или за възникване на вторични ефекти, които биха наложили по-силна реакция на паричната политика.
Президентът на ЕЦБ посочи, че настоящият инфлационен шок изглежда по-слаб от този през 2021–2022 г. (периодът, в който цените се повишаваха на фона на последствията от пандемията от COVID-19 и инвазията на Русия в Украйна и последвалия ръст на енергийните цени), когато институцията беше принудена да повишава лихвите с рекордни темпове.
Според нея сегашната среда е различна заради по-силния пазар на труда, по-високите доходи.
Въпреки това Кристин Лагард предупреди, че институцията във Франкфурт на Майн не трябва да проявява самодоволство, тъй като процесът на формиране на заплатите може да бъде по-чувствителен към нови инфлационни шокове предвид скорошния опит на еврозоната с висока инфлация.
Повтаряйки прогнозата на институцията за икономиката, тя отбеляза, че инвестициите, особено в областта на изкуствения интелект, остават устойчиви, а домакинствата разполагат със сравнително стабилни финансови позиции, което осигурява известна защита за икономиката въпреки негативните последици от по-високите разходи за енергия.
„Перспективите остават несигурни, като съществуват възходящи рискове за инфлацията и низходящи рискове за икономическия растеж“, каза още пред евродепутатите Лагард.
