Слънчевото затъмнение е едно от най-красивите и внушителни астрономични явления. Всеизвестен факт днес е, че то се наблюдава, когато Луната е между Слънцето и Земята и трите небесни тела се намират на една линия.
В миналото обаче хората не знаели какво точно е това, което се случва в небето, затова си го обяснявали с намесата на митични същества.

Древен Китай и легендата за дракона, изяждащ слънцето

Едни от първите текстове, които говорят за слънчево затъмнение, са открити в Китай и датират от около 2136 г. пр. Хр.

Според легендата древните китайци можели да предсказват слънчевите затъмнения и ги обяснявали с появата на митичен дракон, а в други случаи куче, които изяждат Слънцето. За да плашат съществата, които изяждали Слънцето, хората удряли гонгове, надявайки се, че силният шум ще ги прогони.

И до днес в китайската дума за слънчево затъмнение присъства „shi“, което носи смисъл на „изяждам“.

Викингите и историята за двата вълка

Китайците не са единствените, които смятали, че нещо изяжда Слънцето по време на затъмнение.

Викингите също имат сходно обяснение за природното явление, но в тяхната легенда основни герои са два вълка – Хати и Скол, които се хранят с небесни тела.

Скол ядял Луната, а Хати – Слънцето. Когато митичните същества улавяли плячката си, отнемали светлината ѝ. Също като китайците, викингите вдигали силен шум, за да отпратят съществата и да върнат светлината.

Инуитите и легендата за боговете

Инуитите на Гренландия, Аляска и Арктика обясняват затъмненията с историята за бога на Луната – Аниган, и сестра му, богинята на Слънцето – Малина.



Легендата гласи, че двамата се скарват и Аниган започва да тича след сестра си. Бил толкова решен да я настигне, че забравил да яде и започнал да отслабва (символизирайки намаляването на Луната), докато накрая не изчезнал напълно, но после събрал сили и отново се появил, за да настигне сестра си.

Инуитите смятали, че всеки път, когато Аниган, настигне Малина, и двамата застанат един срещу друг, светлината на небето изгасва.

Индуизмът и легендата за демона без тяло

Индуизмът има едно от най-интересните обяснения за слънчевите затъмнения.

Според легендата богове и демони се обединяват, за да създадат еликсир за безсмъртие. Демонът Раху обаче се изкушава да отпие от него. Затова се дегизира и се промъква на пир на боговете.

Слънцето и Луната го виждат, но успяват да кажат на бог Вишну едва след като демонът вече е отпил от еликсира. Пазителят на вселената обезглавява Раху, но главата му остава жива заради отварата за безсмъртие.

Така разяреният демон продължава да живее и започва непрестанно да преследва Луната и Слънцето, за да ги накаже, че са го издали. Когато ги хване, той се опитва да ги изяде, но тъй като няма ръце да ги задържи, двете небесни тела му избягват, за да започне гоненето отначало.

Източник: History, vesti.bg