Кралете във Франция никога не са оставали без любовници, като тези фаворитки са били истинска институция с политическа и социална роля. Държавната необходимост е принуждавала монарха да сключва безлюбовен брак със студенокръвна партньорка, докато желаните емоции и екстаз са били търсени другаде. Подобен модел следва и бъдещият император Наполеон Бонапарт, който първоначално среща креолката Жозефин дьо Боарне през октомври 1795 г. , малко след като смазва бунта на монархистите.
Въпреки че Наполеон изглеждал невзрачен на Стендал, Жозефин, вярвайки в съдбата, се хвърля в обятията на генерала. Двамата сключват брак на гражданска церемония в Париж в началото на април 1796 г., само два дни преди Наполеон да замине като главнокомандващ за първата италианска кампания, където разкрива своя военен гений.
Бракът им е белязан със страст, но и с взаимни изневери, като Жозефин не се поколебава да замени съпруга си с по-младия капитан Иполит Шарл още в началото на кампанията. Независимо от прелюбодеянията, през 1804 г. Наполеон лично слага на главата на Жозефин императорската корона.
Година или две след сватбата обаче, проблемът със съпружеското единение започва да тревожи Наполеон: Жозефин, която вече имала син и дъщеря от първия си мъж, не успявала да забременее от него. Обзет от параноя за собствената си стерилност, той започва всеотдайно да тества бащинските си способности с метреси из цяла Европа.
От всичките му любовници, историците цитират най-вече две, които успяват да му родят синове. Първата е Елеонор Дьонюел дьо Ла Плен, родена през 1787 г. в семейството на дребен парижки буржоа. След кратък и злополучен брак, тя е назначена за асистентка на по-малката сестра на Наполеон – Каролин Бонапарт.
През март 1806 г. тя става любовница на императора и на 13 декември същата година в Париж ражда първия му син – Леон. Въпреки че Наполеон никога не вижда детето си, този факт е достатъчен, за да докаже неговата способност да осигури законен наследник. Той започва сериозно да обмисля развод с Жозефин.
Втората възможност да докаже бащинската си благословия му се предоставя през 1807 г. в Полша, където се запознава с красивата графиня Мария Ланчинска-Валевска, която е едва двайсетгодишна вдовица.
Императорът се влюбва истински в русокосата красавица, като връзката им е толкова явна, че я наричат "Полската съпруга на Наполеон". На 4 май 1810 г. Мария ражда втория му извънбрачен син – Александър Валевски.
След абдикацията на Наполеон през 1814 г., Мария Валевска е единствената негова любима жена, която го посещава на о. Елба и води със себе си Александър, с когото Наполеон прекарва изключително ценно време, радвайки му се за пръв път.
Смята се, че именно тя го е убедила да избяга от заточението, за да се върне на трона, макар и само за сто дни.
За да си осигури законен наследник, през 1809 г. Наполеон се развежда с неспособната да забременее Жозефин.
Неговите дипломати бързо намират нова съпруга в лицето на Мария-Луиза Леополдин Франсоаз Тереза Жозеф Луси Хабсбург, най-голямата дъщеря на австрийския император Франц II и племенница на гилотираната Мария Антоанета.
Бракът е политически, целящ съюз между Париж и Виена. Гражданският брак е сключен във Виена на 11 март 1810 г. без присъствието на Наполеон.
На 27 март Мария Луиза пристига във Франция, където Наполеон я посреща и остава толкова доволен, че бързо "консумира" брака. На 20 март 1811 г. в Париж се ражда Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт, Наполеон II.
След абдикацията на Наполеон през 1814 г., Мария Луиза послушва баща си и се връща във Виена с детето, разделяйки завинаги бащата и сина. Наполеон II, който задочно става император на Франция за две седмици след Ватерло, умира в Австрия от туберкулоза през 1832 г. само на 21 години.
Наполеон, продължил да тества способностите си да бъде баща дори на о. Света Елена, живее там до смъртта си на 5 май 1821 г.
