Ако се свалят главите на мафията една по една, те отново израстват. Това е единият начин да се борим с мафията. Другият е, когато има желание от държавата и се започне категорична атака.
Това мнение изразява в интервю пред Венелина Попова от vsekiden.com Алфонсо Сабела, който дълго време работи като магистрат в Палермо, ръководейки лично много от най-важните разследвания в борбата с мафията. Десетки са мафиотите, арестувани в резултат на неговата работа, включително и босовете на Коза Ностра - Багарела, Бруска, Кунтрера. В книгата “Ловец на мафиоти” описва борбата си срещу мафията.
Г-н Сабела, във всички свои публични изявления и интервюта казвате, че мащабната кампания срещу мафията в Италия, не би била възможна без волята на държавата и натиска от гражданското общество. Обаче след ареста на повече от 100 боса на Коза Ностра и на останалите мафиотски престъпни организации в Италия, мафията е жива и продължава да съществува по един нов начин-горчив факт, който признавате в края на книгата си “Ловец на мафиоти”. Защо, господин Сабела?
След сблъсъка през 90-те години, когато мафията атакува фронтално държавата и тя й изправи срещу нея най-добрите си полицаи и магистрати в Палермо, мафията разбра, че не би могла да се бори по този начин-наравно с държавата. Тогава тя реши да изчезне и да се престори, че не съществува. И свърши дългият период, когато всеки ден на улицата имаше по един труп. След ареста на последния голям “корнеолезе” Вито Витале през 1998 година ви казвам, че в Палермо спряха да убиват дори “рогоносците”, нещо което е много трудно в Сицилия. Това накара както обществото, така и много политици да повярват, че с мафията може да се живее; че тя се е превърнала в нещо, което може да бъде толерирано и понасяно-това са думи на един от министрите в моята страна.
Но мафията и досега не се е отказала от това, което е нейната основна сила – контрол на територия. И досега всички търговци в Палермо плащат лепта; всички обществени поръчки в Палермо се извършват или контролират от мафията; всички предприемачи в Силиция трябва да плащат 3 процента от оборота си на мафията. Това означава, че мафията е жива, а ние, за съжаление, не успяхме да отнемем напълно територията й. Сега тя се реорганизира. Сицилианската мафия е пирамидална структура, тя е организирана по същия начин като държавата-в основата са войниците и фамилиите, след тях са бойните групи и съвета, който избира ръководителя-капото. Сега моята държава прибра примката, с която ловеше мафиотите. Във връзка с територията, която никога не успяхме да отвоюваме докрай от мафията, ще разкажа един случай:
Арестувах бос, който беше изключително религиозен.
От книгите, които намерих в къщата му-религиозни и философски, реших, че той ще се съгласи да ни сътрудничи и отидох да разговарям с него в ареста. Ето как ми отговори той на поканата: “Г-н Сабела, когато вие отивате в нашите училища (съдията подчертава, че мафиотът казва “нашите училища”-бел.на преводача) и говорите на нашите деца за правосъдие, за мирно съжителство и толерантност, за цивилизационни норми и т.н. децата ви слушат и ви вярват. Но когато след време те трябва да отидат и да си намерят една работа, една къща, за да се издържат и да отгледат семейството си, вие можете ли да им го предложите? Не, предлагаме им го ние!
Този епизод е изключително показателен, защото дава ясна представа, че борбата с мафията не трябва да върви само в сферата на репресивните мерки. Трябвало е държавата, когато превземе територията от мафията, съответно да пристъпи към икономическите мерки и да осигури работа, социални осигуровки и достъп до здравеопазване за хората, които живеят там. Тогава те няма да се обръщат за помощ към мафията, а към държавата. Това не беше направено в Италия след първоначалните ни победи през 90-те години и затова нашата победа не беше окончателна.
Изглежда ли, че мафията и държавата са обречени на вечно съжителство-ту по-бурно, ту по-мирно?
Не, в никакъв случай не мога да кажа това. Просто ситуацията е такава, в момента отношенията между мафията и държавата са в едно движение: колкото по-сериозно е присъствието на държавата, толкова по-малко е това на мафията. Безусловно мафията и едно раково образувание, което трябва да бъде изрязано. Но тъй като корените на мафията в Сицилия са много дълбоки, те трябва да бъдат изтръгнати от дъно. За никакво съжителство между мафията и държавата не мога да говоря.
Ще разкажа един епизод, който заради своята жестокост не влезе в книгата ми: Един господин бе удушил дете. И знаете ли какво ми каза? - че денят, когато извършил това убийство, бил най-щастливият в живота му!? Една нормална личност никога не би реагирала така. Но липсата на логика е само на пръв поглед. Просто с това си действие от човек, който се е използвал за дребни услуги от мафията, той влиза изведнъж в структурите, в йерархията й. Това му дава възможности да бъде съобразяван, уважаван; да получава съответните облаги. Така по същия начин ще бъдат зачитани и неговите деца и семейство…все едно получаваш диплома за висше образование и ставаш адвокат или лекар - това е част от субкултурата на региона и затова казвам, че нещата, които трябва да се направят от държавата, са много и сериозни и не спирам само с репресията и съдебното преследване.
А има ли опасност законът за разграничаването, за който вие пишете в последната глава на книгата си, да позволи на мафиотските босове да излежат по-малки присъди и да се окажат на свобода, далеч по-рано от очакванията на обществото? Заради вашата съпротива срещу този закон, е бил закрит отделът, в който сте работили, нали така?
Слава Богу, този закон не беше приет! Но аз се страхувам, времето е такова, че той наистина може да бъде приет. Сега у нас се дискутира законът за подслушванията, който досега беше много лесен и даваше възможност да се реагира бързо, но ако бъде приет новият, това ще затрудни безкрайно работата на разследващите органи. След това очаквам мафията да започне да действа да бъде приет и законът за разграничаването.
Какви са впечатленията ви от Карла дел Понте - в книгата разказвате, че в един момент сте си сътрудничили в битката срещу мафията?
Какво да ви кажа за Карла дел Понте - в Швейцария ни отмъкна 2 милиона долара (смее се; става дума за пари, отнети от мафиоти и останали, според местното законодателство, в полза на Швейцарската държава-бел.а)
Г-н Сабела, мислите ли, че докато има оръжейна мафия, наркомафия, фармацефтична мафия и на върха на пирамидата-банковата, има шансове мафията да бъде победена в световен мащаб?
Редно е да бъдем малко оптимисти. Не е коректно проблемът да се глобализира по този начин. Така или иначе между изброените от вас престъпни организации също съществуват противоречия и те са също не съжителстват по мирен начин. Просто решаването на тази битка трябва да се раздели на съответните етапи. Що се отнася до сицилианската мафия (и ако пренеса моделът в по-общ план), в нея никога не са членували политици. Имаше моменти, в които някои политици имаха определени интереси и различни мафиоти-определени контакти с някои от политиците.
Естествено мафиотите вършеха мръсната работа. Последният път, когато видях Джовани Фалкони, 15-тина дни преди атентата срещу него, беше на една вечеря с различни магистрати. Тогава един негов колега го запита защо той все пак винаги е спирал до едно определено, сравнително ниско ниво, в своите разследвания и никога не е посягъл към политиците. Фалконе отговори, че ако бе вдигнал мерника по-нагоре и срещу политиците, най-вероятно нямаше да може да свърши и това, което е свършил. Тогава аз бях на 28 години. Бях млад магистрат и исках да променя света и бях разочарован от думите на Фалконе. Години по-късно разбрах колко е бил прав. Защото Фалконе беше изключително прав, че мафията трябва да се бие отдолу. Когато се ликвидира основата й, тя започва да се срива. В противен случай - ако и сваляш главите една по една, те отново израстват. Това е единият начин да се борим с мафията. Другият е, когато има желание от държавата и се започне категоричната атака. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
