Полоний. Силно радиоактивен химически елемент, кръстен на Полша. Защо пък точно на нея? Може и да сте забравили - така го нарича откривателката му, френската изследователка от полски произход Мария Кюри, която, макар и в чужбина, никога не забравя родината си.

Научните открития понякога имат интересна история. Често тя е преплетена тясно със съдбата на откривателя им. При Мария Кюри научната кариера върви ръка за ръка със задълженията й на съпруга и майка, преподавател, активист за събиране на дарения през войната, патриот до последния й ден. И все пак толкова е запленена от своите науки – физика и химия, че фундаменталните й постижения, свързани с безкрайни опити с радиоактивни изотопи, най-накрая й костват живота. 

Бъдещата нобелистка се ражда на 7 ноември 1867 г. като Мария Склодовска във Варшава, тогава във владенията на Русия. Тя е най-малкото от петте деца в семейство, където науката е на почит от поколения.

Баща й Владислав Склодовски преподава математика  и физика и в същото време е директор на две мъжки гимназии във Варшава. Майка й Бронислава е работеща жена, която ръководи престижен колеж във Варшава. Мария живее в семейство, където бащата е атеист, а майката е ревностна католичка. Трагедиите, които сполетяват многолюдната фамилия обаче, карат Мария по-късно да се отчужди от вярата и да стане агностик.

Майката Бронислава оказва огромно влияние върху дъщеря си Маня - така я наричат вкъщи. Тя е затрупана от домашните задължения и работа в колежа. Въпреки това намира време за всичко, като изработва на ръка обувките на всичките си деца. Семейството няма големи доходи. Отначало живее в апартамент в задната част на колежа, където се ражда и Мария.

В пренаселеното жилище по-късно  се нанася и братът на бащата, но скрива от тях, че е болен от туберкулоза. По това време тя е заразна и нелечима болест. Вероятно Бронислава се заразява от него. Скъпите санаториуми в Южна Франция не помагат и тя умира през 1878 г., когато Мария е едва на 9 години. Трагедията за малкото момиче е огромна, тя не може да спре да плаче на погребението. 

По-късно Мария и сестрите й често играят на игра, в която гениален лекар открива чудодейно лекарство. Чувствителното и  интелигентно дете  започва да мечтае за наука и медицина, които да помагат на хората, и този стремеж не го напуска през целия живот.

Първите си уроци по физика и химия Мария получава от баща си. Тя е брилянтна ученичка, жадна за знания. Известно време помага в лабораторията на свой братовчед във Варшава.

Там я вижда руският химик Дмитрий Менделеев, приятел на баща й, който й предрича блестящо бъдеще, ако продължи да се занимава с химия.

Във Варшавския университет обаче не приемат жени.

Когато завършва гимназия, Мария се уговаря с по-голямата си сестра Бронислава да си помогнат взаимно, за да продължат образованието си. Мария обещава в продължение на 5 години да работи като гувернантка, за да издържа сестра си, докато  завърши медицинския институт в Париж. След това Бронислава трябва да поеме висшето образование на сестра си. Броня получава медицинско образование и става лекар. Вече омъжена за свой колега доктор, също поляк, тя вика сестра си при себе си в Париж, за да живее при тях. През 1891 г. Мария пристига във Франция и се записва във факултета по естествени науки на Сорбоната. Скоро след това си наема малка  квартира. Учи през деня и преподава вечер.

През 1894 г. завършва образованието си по математика, но продължава да учи физика и работи в индустриална лаборатория. Същата година в живота й се появява Пиер Кюри. Той е инструктор в училището по физика и химия в Париж. Мария вече е започнала да изследва магнитните свойства  на различни метали и двамата имат общи научни интереси. Скоро се влюбват. Мария се връща през лятото в Полша, тъй като все още смята, че ще може да работи там. В Краковския университет обаче отказват да я приемат за преподавател само защото е жена.

Мария се връща в Париж и през 1895 г. се омъжва за Пиер. Двамата съпрузи физици почти не излизат от лабораторията си. Те имат общи интереси и хобита, правят дълги разходки на колела и обожават пътуванията в чужбина, които ги сближават още повече.

През септември 1897 г. се ражда дъщеря им Ирен, а 3 месеца по-късно Мария завършва изследванията си върху магнетизма и започва да си търси тема за дисертация.  Само година по-рано Анри Бекерел  открива, че ураниевите соли излъчват дълбоко проникващо лъчение. Той демонстрира, че това не зависи от външен източник на енергия. Всъщност Бекерел е открил естествената радиоактивност.

Очарована от откритието, Мария Кюри решава да проучи ураниевите лъчи като възможна теза за дисертацията си.  Започва работата си в началото на 1898 г., като се опитва  да установи съществуват ли други вещества освен урана, които да изпускат такива лъчи. След експерименти стига до извода, че от известните елементи радиоактивни са само уранът, торият и техните съединения. 

По време на изследванията си Мария обаче установява, че урановата руда уранинит има много по-голямо излъчване от самия уран, което я навежда на мисълта, че в нея има и други елементи. Съпругът й е толкова заинтригуван, че прекъсва собствените си изследвания и започва да помага на жена си в опитите. На 14 април 1898 г. те мерят 100-грамова проба от уранинит, после я смилат на ръка с чукче в един хаван.

Двамата учени работят незащитени, тъй като нямат никаква представа от последствията от радиацията. Не знаят и каква цена ще трябва да платят по-късно от ефекта на работата върху здравето им.

През юли 1898 г. Мария Кюри и съпругът й публикуват научна статия, в която обявяват съществуването на нов елемент – полоний. Мари го кръщава на родината си Полша, която още 20 години след това ще остане разделена между три империи. През декември същата година семейството обявява откритието и на втори елемент – радий. Наричат го така заради интензивната му радиоактивност, термин, който те измислят сами.

Тъй като двамата съпрузи не били извлекли новите елементи, химиците искат доказателства, че те наистина съществуват.  През следващите години семейство Кюри работи в примитивни условия в дървена барака – обработват 1 тон от рудата, за да стигнат до новите елементи. През септември 1902 г. двамата учени обявяват, че са успели да изолират една десета от грам радиев хлорид. Те не успяват да изолират полония. 
Завършвайки изследванията, Мария най-накрая успява да напише своята докторска дисертация на тема „Изследване на радиоактивните вещества”. Представя я в Сорбоната през юни 1903 г.  и академичният свят е изумен от научните опити, описани вътре.

През декември 1903 г. шведската кралска академия присъжда  Нобелова награда по физика на Анри Бекерел и на съпрузите Мария и Пиер Кюри за изследванията им за радиацията. Мария Кюри става първата жена – Нобелов лауреат.

Съпрузите не успяват да отидат лично да получат наградата, защото са болни. С парите от нея помагат на познати в нужда, както и на студенти. Веднага след това Сорбоната кани Пиер Кюри да преподава там и да основе своя собствена лаборатория.  През 1904 г. се ражда и втората дъщеря на семейството – Ев.

Щастливите години свършват през април 1906 г., когато, пресичайки улица в Париж, Пиер е сгазен от кола, теглена от коне.

Той попада между колелата и черепът му е спукан. Мария е съсипана от смъртта на съпруга си. Тя губи не само своя любим, но и приятел и безценен партньор в изследванията  й.

През май същата година физическият факултет в Сорбоната решава да запази преподавателското място, създадено за Пиер Кюри, и го предлага на жена му заедно с ръководството на лабораторията. Тя приема и това й помага да излезе като учен от сянката на съпруга си. Мария Кюри става първата жена – преподавател в Сорбоната. С изключително натоварената си програма на изследвания и преподаване в следващите години тя се опитва да осмисли живота си отново.

В лабораторията изследователката съсредоточава усилията си върху извличането на чист радий, а не на неговите съединения. Успява да го направи през 1910 г. На следващата година шведската академия й присъжда втора Нобелова награда – този път за химия. Мари Кюри става първият човек, получил две Нобелови награди. Тя е и един от двамата в историята, удостоен с престижното отличие в две различни сфери. 

Изследователката обаче не успява да спечели всички битки. В края на 1910 г. по настояване на свои колеги Мария Кюри се кандидатира на изборите за един от най-престижните институти в света – Френската академия на науките. Съпругът й е приет там само година преди смъртта си. Членовете на академията обаче не успяват да се преборят с предразсъдъците си

и кандидатурата й е отхвърлена с два гласа. Ще трябва да минат повече от 50 г., докато през 1962 г. ученичката на Мари Кюри – Маргьорит Пeрe, става първата жена – член на академията.

Кюри използва втората си Нобелова награда, за да убеди френското правителство да основе Радиевия институт, който сега носи нейното име. Мария оглавява отдела за фундаментални изследвания. През Първата световна война обучава военни лекари как да използват методите на радиологията и да откриват шрапнели в тялото на ранения с помощта на рентгенови лъчи. Кюри настоява за въвеждането на мобилни рентгенови апарати за лечение на ранени, които стават известни като „Малките Кюрита”. Те работят на основата на капсули с газ радон, който тя извлича при опитите си в лабораторията. За да събере пари за войниците, изследователката дарява златните нобелови медали, които тя и съпругът й са получили.

След войната Кюри се връща на работа в института, помага й по-голямата й дъщеря Ирен. В последните години от живота си ръководи работата на студенти и активно работи за използването на принципите на радиологията в медицината.  Написва биография на съпруга си и я публикува през 1923 г.

През годините Мария Кюри периодично пътува до Полша, която в края на войната става независима. През 1921 г. заедно с двете си дъщери отива в САЩ,  за да получи дарение от 1 грам радий за лабораторията си за продължаване на опитите там.
В началото на 30-те г. на миналия век здравето на Мария Кюри се влошава. През годините тя провежда експерименти  заедно със съпруга си и с колеги, без да има представа за последиците от радиацията.

Тя носи епруветки с радиоактивни изотопи в джобовете си и ги складира в чекмеджето на бюрото си, като отбелязва приятната синьо-зелена светлина, с която греят в тъмното. В резултат на всичко това изследователката се разболява от левкемия. Оттегля се в санаториум в Източна Франция заедно с малката си дъщеря Ев, където умира на 4 юли 1934 г. на 66-годишна възраст.

Заради нивото на радиация документите на Мария Кюри от 90-те години на 19. век са смятани за твърде опасни, за да бъдат пипани. Дори готварската й книга е силно радиоактивна. Документите се пазят в стоманени кутии и тези, които искат да ги разгледат, могат да направят това само със специално защитно облекло. 

Мария Кюри е погребана до съпруга си. 60 години по-късно костите им са преместени в Пантеона в Париж. Засега Мария Кюри е единствената жена, която почива там заради постиженията си.