31-годишният Станислав Минчев от село Страцин, община Поморие, остана сам с четири малки деца, след като съпругата му Мими изчезна преди две седмици, оставяйки ги без предупреждение.
Жената, на 25 години, напуснала дома им в понеделник следобед и оттогава не се е прибрала. Единственият контакт с нея бил на третия ден, когато по телефона съобщила, че е влюбена в мъж от село Бата и планира да замине с него за Германия, съобщава "Флагман".
Отчаян баща с болен син
Станислав разказва, че не може да се справи сам. Едно от децата – 3-годишно момче – е с увреждане на краката и с ТЕЛК решение. Мими била личен асистент на детето и се грижела и за останалите – 8-годишна дъщеря, момченца на 6 и 2 години. По думите на бащата, преди да избяга, тя изтеглила всички пари, отпуснати за болното дете, и го уведомила, че смята да проституира в Германия. В допълнение, му изпратила интимни снимки с новия си партньор.
"Изтеглила е всичките пари, които ни се полагаха за болното дете, преди да избяга в Несебър. Съобщи ми, че смята да проституира в Германия, аз не мога да се справя без нея, вече 15 дни съм вкъщи, за да мога да се грижа за децата. моите родители са възрастни, а майка ми е оперирана, в безизходица съм. Моля я, ако има възможност, да ми помогне по някакъв начин поне с финансови средства. Унижен съм, вече няма как да я прибера у дома, защото имаше наглостта да ми изпрати и интимни снимки с любовника си, с когото смята да замине за Германия", оплака се Станислав Минчев.
Социални служби и разпределение на грижите
Посещение в дома на Станислав, показва, че децата са нахранени и спокойни. Съседка потвърди, че често помага в отглеждането им. Въпреки това, мъжът не може да ходи на работа, тъй като е принуден да остане у дома, за да се грижи за децата. Работодателят му в Бургас потвърждава, че до скоро е бил част от строителна бригада, ремонтирала болнични помещения.
Мнението на тъщата
Майката на Мими – Сиса Янева – отхвърля версията на Станислав. Според нея дъщеря ѝ е пълнолетна и има право сама да решава живота си. Тя твърди, че ситуацията не е толкова трагична – тя и съпругът ѝ поемат грижата за 8-годишната внучка, 2-годишното дете е при братът на Станислав, който дори обмисля да го осинови, а 6-годишният ще бъде отглеждан от бабата и дядото по бащина линия. Болното дете остава при бащата. Янева допълва, че самата тя отглежда още едно дете на Мими от предишен брак.
Какво следва?
Докато институциите координират временното разпределение на грижите за децата, Станислав остава сам с най-тежката задача – да осигури грижи и стабилност за болното си дете. Без доходи, без помощ от майката и с разбито семейство, той търси изход от безизходицата, надявайки се на подкрепа – морална, финансова или институционална.
