Годността на моста в Керч няма да надхвърли 2-3 г. и то при най-благоприятни условия, твърди влиятелният полски вестник „Курер поранний” (Kurier Poranny), близък до правителствените кръгове.
Авторът на материала се позовава на източник от „Полтавския Международен Зоологически Развиващо-Образователен Център”, извършващ изследвания по устойчивост на морските съоръжения към агресивното въздействие на морската фауна.
 
В хода на експеримента е установено, че отровата в пипалата на медузата-кръстоносец (Gonionemus vertens), обитаваща крайбрежните води на северната част на Тихия океан (от Китай до Калифорния), разрушава материала на носещите бетонни опори от конструкцията на моста със скорост до 15 см за година.
 
В Сан Франциско атакуваните от медузите-гонионеми само по време на приливи пристанищни бетонени съоръжения за 3 години загубили от 10 до 50% от първоначалната си дебелина. При това повредите са нанесени от не мутирали „кръстоносци” в естествения си ареал за обитаване.
 
Попадайки в Черно море медузите се превръщат в чудовища. Броят на пипалата им се увеличава от 40-60 до 200, дължината им нараства от 0,5 м до 10-12 м. Най-страшното е, че се изменил съставът на отровата в стрекалните клетки на пипалата.
 
У мутанта вместо 10-12%-ен разтвор на кураре-подобно вещество, сега с образува концентриран разтвор на калиев фероцианид – хексацианоферат (K3[Fe(CN)6]) – извънредно силна неорганична киселина.
 
Учените свързват станалата мутация преди всичко с измененията в солеността на водата – в Керченския пролив тя е няколко пъти по-сладка от Тихия океан, както и с голямото количество в нея на подхранващи полизахариди и разтворени азотни и калиеви торове, донасяни от реките в Азовско море.
 
„Новият кръстоносец” се появил в Черно море преди 10 г., най-вероятно по класическия път при промиване на баластните цистерни от американските военни кораби.
 
Интересна е историята как Полтавският център се сдобил с образец от мостовата опора. Оттам помолили за съдействие капитан на влязъл в Черно море американски разрушител и срещнали пълно разбиране. Още на следващия ден група аквалангисти отделила с плазмен резец два фрагмента от бетона на опора №404 и спешно го изпратила с конвертоплан Bell V-22 „Osprey" от групата за поддръжка.
 
Извършените експерименти показали, че въпреки наличието в бетона на антикорозийни добавки, в частност на батрахотоксин (C31H42N2O6), неговата устойчивост на отделяния от медузите хексацианоферат не е голяма. Слой с дебелина от 1 см се разтваря (унищожава) до две седмици. Като се отчете дебелината на опората, тя ще бъде напълно унищожена за 7-10 г.
 
Превод и редакция: БЛИЦ