Понякога дори и интуицията на човек не може да го предпази от голяма беда. Но има хора, които след изживения ужас виждат слънцето по-ясно и щастието им е по-голямо. Такъв е случаят с Мелиса Доум от Флорида, която попада в ада, но по невероятен начин излиза от зловещата история, която някой бе предвидил за нея, пишат от БГ ВОЙС

Всичко се случва, когато тя е само на 20 години. Тогава Мелиса е наръгана повече от 30 пъти от бившето си гадже. След като я ранява почти до смърт, той я зарязва безпомощна с намерението да я остави да умре. Но тя оживява и всички определят това като чудо.


По време на нападението Мелиса е първа година студентка. Тогава тя работи на пълно работно време на рецепцията в местна болница и мечтае да стане медицинска сестра, разказва историята й BBC.

Тогавашният й приятел е Робърт Бъртън, с когото се срещат още в гимназията. Те са постоянно заедно, а когато не са – си пишат съобщения. Тя го описва като много „чаровен и забавен“ и още като „мил гигант“.

Но докато Мелиса се готви за изпитите в университета, неговото поведение рязко започва да се изменя, разказва и webcafe. Той става много ревнив и престава да я подкрепя в ученето. Когато тя му възразява за нещо, Робърт става избухлив и агресивен.

Мелиса се опитва да скъса с него, но той й казва, че тя е длъжна да му помогне като негово гадже, а не да го оставя. Освен това й заявява, че ако се опита да го зареже, ще я убие.

Не след дълго започва и физическият тормоз. При един от поредните им скандали Робърт започва да я удря. Тя се отскубва и успява да се обади на полицията, която го арестува. Робърт е наказан с 10 часа престой в затвора и продължителен домашен арест с чип.

През следващите месеци той не я закача. Тя вижда в социалните мрежи, че той има друго гадже, и се успокоява.

Но на 24 януари 2012-а той й се обажда в 2 часа през нощта. Същата сутрин е ходил до ареста, за да му сменят батерията на чипа за наблюдение. Робърт й казва, че иска да приключи с тази ужасна връзка и единствено моли за прегръдка. Обещава й, че ще я остави завинаги на мира, ако се видят само веднъж за последно.

Мелиса не се доверява на интуицията си, която й казва да не ходи да се вижда с него. Взема за всеки случай защитен спрей за нападатели и телефона си, като мисли, че това ще е достатъчно, за да се защити, ако стане нещо.

В момента, в който двамата се прегръщат, той започва да я намушква със сгъваем нож.

Наръгва я десетки пъти. Тя е уплашена от болката, но се отбранява и захапва ръката му, крещейки. Скоро се свлича на земята, загубила много кръв.

За щастие наблизо се озовават две деца – момче и момиче, които викат 911. Когато вижда, че децата викат полиция, Робърт отива до колата си и се връща с по-голям нож с назъбено острие. С него се нахвърля върху жертвата си с намерението да я убие, преди полицията да е дошла.

Оставя я да лежи на улицата. В този момент Мелиса е сигурна, че ще умре.

Когато вижда светлината на полицейската кола, тя събира последни сили, за да прошепне своето име и това на нападателя си, след което припада.

Спомня си много малко от пътуването в линейката. Лекарите се опитват да я стабилизират. „Те мислят, че ще умра“, казва си тя, когато чува, че ще я инхалират и ще я пренесат с хеликоптер.

По-късно научава от хирурзите, че на няколко пъти сърцето й е спирало, докато е лежала на операционната, и е трябвало да я съживяват отново и отново.

„Нараняванията ми бяха сериозни, Имах строшена скула и челюст, фрактури на главата и носа. Той беше срязал лицев нерв, затова имам парализа на дясната страна на лицето си. Наляха ми 12 банки кръв, като тялото се нуждае средно от 7. Беше чудо, че оживях“, разказва Мелиса.

Един ден, докато е още в болницата, иска химикалка от родителите си. Не може да използва дясната си ръка изобщо, затова пише с лявата: „Мъртъв или жив в затвора?“ Родителите й казват, че Робърт е арестуван и да не се притеснява повече.

Междувременно той прави опити да се самоубие. Взема сънотворни хапчета и се опитва да разбие колата си в стена, но не успява. Прибран е в болницата, където се събужда вързан и пазен от полицай.

Нейните рани са 32, като 19 от тях са по главата, врата и лицето. Тя не иска да се поглежда в огледалото дълго време. 

Някои зъби й липсват

Косата й е обръсната заради раните. Половината й лице е парализирано.

„Когато погледнах в огледалото за първи път след като бях наръгана, положението беше отчайващо. Бях само на 20 години. Но моята вяра беше силна и знаех, че не съм оцеляла, за да се гневя за външния си вид. Чувствах се благословена, че изобщо съм жива“.

Мелиса се сдобива със зъбни импланти. Белезите й постепенно изчезват.

Претърпява операция на нервите и на мускулите в Бостън, което й помага да възстанови лицевото си изражение и връща усмивката й. Тя успява да се върне в университета и отново да работи.

Тогава Мелиса си мисли, че ще остане сама за цял живот. Дори не си представя, че някой ще иска да бъде с нея след случилото се.

Затова решава да се посвети на лекции за помощ на хора, които имат проблемни връзки или страдат от насилие.

Така по време на една от своите лекции през октомври 2012-а Мелиса среща един от хората, участвали в екипа на спешната помощ. Той е бил сред хората, които й спасяват живота. Казва се Камерън и е пожарникар.

След една случайна среща те разговарят в продължение на 6 часа и ставя ясно, че нещо се случва помежду им. Любовта расте с всеки изминал ден и не след дълго двамата с Камерън се женят. Така от нещастието се ражда щастие и от омразата – любов.