Най-древният твърд материал, откриван някога на Земята, не е възникнал на нашата планета и дори не в пределите на Слънчевата система.
Той е достигнал до нас в метеорита „Мърчисън“, който пада край едноименния град в австралийския щат Виктория през септември 1969 година.
В скалата учените откриват микроскопични зрънца звезден прах, като най-старите от тях са на около 7 милиарда години – значително по-стари от Слънцето, което се е формирало преди около 4,6 милиарда години.
Важно е обаче да се уточни, че тази възраст се отнася само за най-древните частици, а не за всички открити зърна.
Огнено кълбо над Австралия
На 28 септември 1969 г., около 11:00 часа сутринта, жителите на района около Мърчисън чуват серия от силни експлозии и наблюдават ярко огнено кълбо, оставящо димна следа в небето.
Фрагментите от метеорита се разпръскват върху площ от няколко квадратни километра, а учените успяват да съберат над 100 килограма материал.
Метеоритът принадлежи към групата на въглеродните хондрити – едни от най-примитивните и слабо променени космически тела. Благодарение на факта, че падането му е наблюдавано, а фрагментите са събрани бързо, „Мърчисън“ се превръща в един от най-изследваните метеорити в света.
Какво представляват загадъчните зрънца?
Откритите частици са миниатюрни кристали от силициев карбид, много по-малки от песъчинка. За да ги изолират, учените разтварят околната скала с киселина, докато останат само най-устойчивите минерални частици.
Тези зрънца са известни като предслънчеви зърна, защото са съществували още преди формирането на Слънчевата система.
Как учените определят възрастта им?
За разлика от земните скали, тези частици не се датират чрез радиоактивен разпад. Вместо това учените изчисляват колко дълго са се носили свободно в междузвездното пространство.
През милиардите години те са били бомбардирани от галактически космически лъчи – високоенергийни частици, които променят атомите в материала и създават нови изотопи. Един от тях е изотоп на неона, който се натрупва с относително постоянна скорост.
Чрез измерване на количеството натрупан неон учените могат да определят колко дълго е пътувала дадена частица из Космоса, преди да стане част от облака материя, от който по-късно се е формирала Слънчевата система.
Частици, по-стари от Слънцето
Именно този метод използва екипът на Филип Хек в изследване, публикувано през 2020 година.
Учените анализират 40 големи предслънчеви зърна от силициев карбид, извлечени от метеорита „Мърчисън“ – най-мащабното изследване от този тип досега.
Резултатите показват, че дори най-младите частици са съществували още преди раждането на Слънцето. Именно това ги прави предслънчев материал и едни от най-древните твърди обекти, откривани някога на Земята.
Послание от далечното минало
Според учените метеоритът, паднал в малкото австралийско градче преди повече от половин век, е донесъл материал, който е пътувал из Галактиката милиарди години преди да съществуват Земята, Слънцето и останалите планети.
Тези миниатюрни прашинки представляват своеобразна капсула на времето, която дава на астрономите рядката възможност да надникнат в периода преди възникването на нашата Слънчева система.
Други впечатляващи открития
Наскоро археолози в Мексико откриха най-древната известна дата от цивилизацията на маите – надпис, който вероятно отбелязва събитие от 180 година сл. Хр.
Междувременно учени анализираха и метеорит с произход от Марс, в който откриха неочаквани минерални структури, различни от първоначалните предположения на изследователите.
