Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски отново отхвърли конституционните промени, които Брюксел поставя като условие за начало на преговорите за членство на страната в ЕС. Мицкоски заяви, че правителството му няма да осъществи тези промени, повтаряйки позиция, която е изразявал и преди броени седмици, предаде БГНЕС.
Преди няколко седмици министър-председателят произнесе изявление, противоречащо на европейските ценности, в което намекна, че конституционните промени могат да чакат десетилетия. Такава позиция разкри намерението на Скопие да отложи европейската перспектива на своите граждани за неопределено дълъг период.
Мицкоски уточни, че не е в състояние да определи точния срок, в който Скопие ще осъществи необходимите конституционни изменения.
„Толкова време, колкото е необходимо, за да се намери решение, което ще бъде устойчиво и което ще ни отведе до крайната цел. А междувременно ще изпълним програмата за реформи, ще създадем по-добро общество, по-добри условия на живот и така нататък“, заяви премиерът.
Той подчерта, че при решаването на всички въпроси следва да се придържат към принципи, които трябва да имат еднакво значение за всички страни, без никакви отклонения.
„Трябва да се разглеждат нещата от гледна точка на принципи. Няма игра с принципи. Вие казахте какво се е договорило македонското правителство с Брюксел, но аз няма да навлизам в това кое правителство се е договорило и няма да навлизам в това каква е била нашата позиция тогава и как е било всичко договорено.
Няма да навлизам в подробности, обществеността го знае, чула го е и т.н. И ние сме наясно какво се е споразумяло предишното правителство, но и в България предишно правителство се е споразумяло за нещо, наречено зачитане на правата на човека.
Сега ние сме задължени от принципа, ние сме вътре, вие сте отвън и искате да влезете, да приемем това, което е договорено, а от друга страна, това, което едно българско правителство е приело, в случая зачитане на правата на човека, е ясно, че имаме дузина решения от Страсбург, от Съда по правата на човека за македонската общност в България, да зачитаме нейните човешки права, да разрешаваме регистрацията на клубове и организации и т.н., което не трябва да се зачита, а ние трябва да го зачитаме.
Това се нарича тормоз и няма нищо общо с критериите от Копенхаген, нито с ценностите на ЕС, определени от Шуман, Дегаспери и Аденауер. Тоест, ние сме вътре, вие сте отвън и ако искате да сте вътре, ще го приемете или няма да сте вътре. Това е тормоз и е безпринципна политика. Това е политика на двойни стандарти. Простете, но не съм фен на този тип политика“, подчерта премиерът на Северна Македония.
„Затова и още в началото казах, че това, което важи за мен, ще важи и за вас и обратното, това, което важи за вас, ще важи и за мен. Това не е бюфет, така че това ми е удобно, онова не ми е удобно, ще приема това, ще оставя онова. Не, това са принципи. Колкото повече си играеш с принципи, толкова повече тежиш като човек. Ако правиш компромис с принципи, когато ти е удобно, тогава губиш специфичната си тежест като човек“, добави той.
Мицкоски подчерта, че правителството му има за цел пълноправно членство в ЕС, а не временни договорености, които да повторят схемата на предишните обещания — Скопие да остане в същото положение, в което е било преди конституционната промяна на името.
„Целта на това правителство е да бъде част от ЕС, а не просто да започне процеса към членство. Когато имаме решение на масата, което ще ни отведе до членство в ЕС, тогава сме готови да говорим. Не сме готови да говорим за мигновени временни решения, които да стартират този процес, защото го заслужавахме преди 25 години“, заяви той.
Той припомни, че страната е трябвало да започне този процес отдавна. Мицкоски разказа, че е бил свидетел на обещанията, че след смяната на името веднага ще последва присъединяването към НАТО, начало на преговорите, и тъй като страната е „най-добрата в клуба“, за 4–5 години ще стане член на ЕС.
Тези години обаче са минали преди три години, а държавата остава на същото място, където е била преди конституционната промяна. „Сменихме и знамето, сменихме банкнотите, Конституцията няколко пъти“, отбеляза той.
По думите му винаги е била една и съща реторика — прозорецът е отворен, сега е инерцията, просто направете това и е готово. „Опитът ни учи по трудния начин. Аз просто се опитвам като първи човек в правителството да видя нещата малко по-ясно“, заключи Мицкоски.
През 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция.
Северномакедонското правителство е длъжно да спазва и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, съдържа постановка, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.
При последното си посещение в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща многократно заяви в присъствието на Мицкоски, че Северна Македония е длъжна да изпълни вече поетия ангажимент за конституционни промени.
