Аз бях единственият представител на страните от Западните Балкани, който проведе двустранни срещи както с президента Макрон, така и с канцлера Мерц. И много добре знам какво беше обсъждано на тези срещи, много добре знам какво предстои пред нас.
Това каза премиерът на Северна Македония Христиан Мицкоски по повод срещата в Тиват, Черна гора, за Западните Балкани.
На въпрос защо РС Македония бе единствената държава, която не бе спомената на официалната пресконференция в Тиват, както и помолен за коментар за посланията на председателя на Европейския съвет Антонио Коща и българския премиер Румен Радев, че без конституционни промени няма да има напредък в процеса, Мицкоски говори за личното усещането за бъдещето:
"Моят оптимизъм се основава на факта, че бях единственият представител на страните от Западните Балкани, който проведе двустранни срещи както с президента Макрон, така и с канцлера Мерц. И много добре знам какво беше обсъждано на тези срещи и много добре знам какво предстои за нас...Получих и отговори на някои от своите въпроси и именно оттам идва моя оптимизъм".
От изявлението му не стана ясно какви отговори е получил от европейските лидери. Преди срещата в Тиват Коща в негово присъствие в сградата на правителството на Северна Македония на няколко пъти повтори:
"Няма да има начало на преговорите докато не впишете българите в Конституцията".
Мицкоски не пропусна да повтори, че няма да позволи промени в Конституцията, което означава, че той и ръководеното от него правителство на практика се отказва от започване на преговори за членство в ЕС.
"Докато не получа ясни гаранции, че няма да има повече двустранни и идентичностни въпроси, само такъв тип конституционни промени мога да подкрепя. Всичко останало никога няма да подкрепя“, каза Мицкоски, цитиран от БГНЕС.
Френското предложение
Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави-членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.
Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.
