F-22 Raptor на ВВС на САЩ и МиГ-35 Fulcrum-F на руските ВВС се смятат за връхната точка на изтребителната авиация на своите държави, пише The National Interest. F-22 е водещият в света изтребител за въздушно превъзходство вече повече от две десетилетия, докато МиГ-35, показан за пръв път през 2019 г., е резултат от поредица усъвършенствания на съветския/руския МиГ-29 Fulcrum от времето на Студената война.
На пръв поглед двата изтребителя показват доста прилики. Създадени с обща задача – извоюване на въздушно превъзходство, те имат близки параметри: и двата разчитат на по два двигателя и се отличават с изключителна маневреност.
Въпреки тези общи черти, машините се изграждат на коренно различни конструктивни принципи, което се отразява и на бойните им възможности – а разликата тук е категорично в полза на F-22.
МиГ-35 е задълбочена модернизация на МиГ-29 – самолет, обичайно определян като изтребител от четвърто поколение или по-висок клас. Чрез вграждането на AESA радар, по-нова авионика, съвременна кабина и цифрова система за управление по електропроводника МиГ-35 придобива по-широки многофункционални способности.
Въпреки това той запазва основната аеродинамична конфигурация на МиГ-29. F-22 обаче принадлежи към съвсем друга категория самолети. Той е проектиран от самото начало с акцент върху ниската забележимост, сливането на сензорни данни, суперкруизния режим и ефективността при въздушен бой отвъд визуалния обхват (BVR).
Именно тези качества го правят замислен да надделява над усъвършенствани изтребители като МиГ-29. Така, макар МиГ-35 (Fulcrum-F) да е стъпка напред спрямо базовия МиГ-29 (Fulcrum), по същността си остава същата машина – със сходен силует и без стелт характеристики.
В съвременните въздушни схватки изходът често се решава още преди пилотите да се видят визуално – именно при бой отвъд визуалния обхват (BVR). Тук F-22 има явно и вероятно решаващо предимство.
Благодарение на вътрешните си оръжейни отсеци американският изтребител притежава изключително ниско радарно сечение – характеристика, с която Fulcrum-F не може да се похвали. В допълнение Raptor е снабден с усъвършенстван радар AN/APG-77 AESA, модерна система за обединяване на сензорни данни, възможност за пасивно засичане на цели, както и защитени комуникационни канали за обмен на информация.
От своя страна МиГ-35 е оборудван с радар AESA „Жук-А/АМ“, съвременна система за електронно противодействие и способност да изстрелва ракети Р-77-1. Независимо от това F-22 остава по-силният съперник. Концепцията му е насочена към първи удар при максимално ограничена собствена видимост за противника, а вероятността той да открие и следи руския самолет, преди сам да бъде забелязан, е висока.
Ключовото различие между двете машини е стелт технологията на F-22. Освен скритите оръжейни отсеци, самолетът разполага с фасетиран корпус, радарпоглъщащи покрития, прикрит въздухозаборник на двигателя и намалена инфрачервена сигнатура.
При МиГ-35 липсва всяка от изброените характеристики. Именно затова е реалистично руският изтребител да не успее да засече присъствието на F-22, докато ракетите на американската машина вече са насочени към него. При директен сблъсък във визуален обхват отвъд границите на видимост (BVR) F-22 се оказва победител във всичките 10 от 10 симулирани сценария.
А какво би се случило, ако F-22 и МиГ-35 се изправят един срещу друг във въздушен бой?
Предвид явното надмощие на F-22 в боя извън визуален контакт (BVR), е малко вероятно двата самолета изобщо да влязат в близък въздушен бой (WVR). Дори това да се случи, разликата в техните възможности вероятно ще бъде по-незначителна.
Самолетите от руското семейство МиГ традиционно поставят изключителната маневреност над всяка друга характеристика, и МиГ-35 не е изключение от това правило.
Той се откроява с високо съотношение между тяга и тегло, впечатляващи показатели при мигновен завой, както и мерник, монтиран на каската на пилота. Въоръжението му включва ракети Р-73М с голям обхват на прихващане, а машината показва и добра енергийна маневреност.
От своя страна F-22 притежава много добри качества за близък въздушен бой. Той е оборудван с двуизмерни дюзи с вектор на тягата и осигурява отлично управление при висок ъгъл на атаката, съчетано с изключителна устойчива енергия.
Освен това F-22 разполага с прецизно електронно управление на полета, интеграция с ракети AIM-9X и превъзходна ситуационна осведоменост за пилота.
При евентуален принудителен близък въздушен бой МиГ-35 би имал по-голяма конкурентоспособност, отколкото при схватка извън визуален обхват (BVR), но F-22 продължава да превъзхожда по маневреност, осведоменост на пилота и интеграция на въоръжението.
В крайна сметка резултатът от възможен въздушен бой между двата изтребителя вероятно ще зависи повече от уменията и умората на пилотите, обстановката и наличната външна поддръжка, отколкото от собствените характеристики на самите машини.
Какъв е окончателният извод от всичко казано дотук? МиГ-35 несъмнено е сериозна модернизация на утвърден изтребител от четвърто поколение, но по своята същност остава еволюционна разработка. F-22 от своя страна е изграден върху коренно различна и по-съвременна концепция, залагаща на невидимост, информационно превъзходство и въздушен бой на далечни разстояния (BVR).
В повечето възможни сценарии именно способността на F-22 да засича противника пръв, да остава незабелязан и да нанася удари от предимна позиция би била решаваща за изхода на сблъсъка — и то много преди маневреността на самолетите да изиграе каквато и да е роля. F-22 е създаден с цел да бъде най-добрият изтребител за въздушен бой в света и до момента запазва тази позиция.
За автора: Харисън Кас
Харисън Кас е писател и юрист, чиято специализация обхваща националната сигурност, технологичните въпроси и политическата култура. Текстове с негово авторство са публикувани в Tablet, City Journal, The Hill, The Spectator и The Cipher Brief. Притежава докторска степен по право от Университета на Орегон, както и магистърска степен по глобални и съвместни програмни изследвания от Нюйоркския университет. Допълнителна информация за него може да бъде намерена на harrisonkass.com.
