Докато преговарящите се подготвят за нов кръг разговори за прекратяване на войната в Украйна, организирани с посредничеството на САЩ, Киев и Москва продължават да се намират в задънена улица. Причината са дълбоки разногласия по фундаментални въпроси, които оформят конфликта още от самото му начало. Това пише Politico, цитирано от УНИАН.
По думите на украинския външен министър Андрий Сибига, президентът Володимир Зеленски е готов да седне на една маса за преговори с руския президент Владимир Путин. В същото време той признава, че „най-чувствителните въпроси все още не са решени“. За разлика от това, специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф твърди, че разногласията са сведени до един „разрешим“ проблем.
Реалността обаче показва друго. Последните разговори в Обединените арабски емирства приключиха без пробив по три основни теми: териториалните претенции на Русия, бъдещите гаранции за сигурност на Украйна и въпроса дали бойните действия трябва да спрат преди или след сключване на споразумение.
Териториалният въпрос: Донбасът като червена линия
Проблемът, който Уиткоф определя като централен, е съдбата на Донбас в Източна Украйна. Макар Русия вече да няма реалистичен капацитет да завладее цялата страна в близко бъдеще, Кремъл продължава да настоява за пълен контрол над Донбас, в допълнение към анексирания Крим.
Москва предлага т.нар. „формула Анкоридж“, според която Украйна трябва да отстъпи целия Донбас, включително територии, които руската армия не е успяла да превземе. Кремъл твърди, че подобна договорка е била обсъждана между Путин и Доналд Тръмп по време на срещата им в Аляска миналата година.
За Киев подобен сценарий е едновременно незаконен и политически взривоопасен. Зеленски допусна вариант регионът да бъде демилитаризиран и обявен за свободна икономическа зона, но официално да остане част от Украйна. Москва обаче ясно даде да се разбере, че това не я удовлетворява.
След последното посещение на Уиткоф в Москва, помощникът на Путин Юрий Ушаков потвърди твърдата позиция на Кремъл, заявявайки, че „дългосрочно урегулиране е невъзможно без решаване на териториалния въпрос“.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също призна наличието на сериозен застой. „Това е мост, който тепърва трябва да преминем. Проблемът е сведен до една централна тема, но тя ще бъде изключително трудна“, заяви той пред Сенатската комисия по международни отношения.
Запорожката АЕЦ и спорът за контрола
Допълнително напрежение поражда и въпросът кой трябва да контролира Запорожката атомна електроцентрала – най-голямата в Европа, разположена близо до фронтовата линия и в момента под руски контрол.
Зеленски настоява централата да бъде управлявана съвместно от Украйна и САЩ. Москва, от своя страна, иска да участва във всяко споразумение, като предлага съвместен контрол с Вашингтон или алтернативно – с Киев.
Гаранции за сигурност: Западът срещу условията на Кремъл
Следващият ключов препъникамък са гаранциите за сигурност – обещаната подкрепа за Украйна в случай на нова руска агресия. По-рано този месец Великобритания и Франция заявиха готовност да разположат войски в Украйна след постигане на мирно споразумение.
Уиткоф определи предложения план за сигурност като „възможно най-силен“, но избегна конкретика за ролята на самите САЩ. Междувременно Financial Times съобщи, че администрацията на Тръмп обвързва следвоенните гаранции с отказ на Украйна от Донбас – твърдение, което Белият дом отрече.
Предложеният от САЩ план от 20 точки предвижда членство на Украйна в Европейския съюз през 2027 г. Членството в ЕС включва клауза за взаимна отбрана при нападение, но преговорите за присъединяване все още нямат фиксиран срок.
Москва настоява, че няма да приеме присъствието на войски от държави членки на НАТО в Украйна. Вместо това Кремъл изисква собствени „гаранции за сигурност“ – окончателно изваждане на въпроса за членство на Украйна в НАТО, ограничаване на украинската армия до 600 000 души и фактическо право на вето върху бъдещи отбранителни решения на Киев.
Прекратяването на огъня: най-болезненият въпрос
За обикновените украинци най-належащ остава въпросът за прекратяване на огъня. Киев настоява за незабавно спиране на бойните действия, докато Москва иска първо да бъде постигната цялостна сделка.
До тогава Русия ще продължи „последователно да изпълнява целите на специалната военна операция“, заяви Ушаков, използвайки кремълския евфемизъм за войната. Междувременно руските ракети продължават ежедневните удари по Украйна, унищожавайки енергийни мрежи и оставяйки стотици хиляди хора без ток и отопление. Наскоро руски дрон удари пътнически влак в Харковска област, при което загинаха петима души.
Готовност за диалог или имитация на процес
И Киев, и Москва се опитват да демонстрират готовност за сътрудничество пред американския президент. „Самият факт, че сложни въпроси се обсъждат на експертно ниво, вече може да се смята за напредък“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Украинският политолог Володимир Фесенко изрази предпазлив оптимизъм, но подчерта съществената разлика между двете страни. Според анализатори, докато Украйна показва склонност към компромиси, Русия по-скоро симулира преговорен процес, без да се отказва от първоначалната си цел – подчиняването на Украйна.
„Путин е обсебен от тази война и от необходимостта да пречупи Украйна. За него това е екзистенциален въпрос“, коментира Татяна Становая, основател на политическата консултантска агенция R.Politik. По думите ѝ настояването за целия Донбас е тактика за печелене на време, а не реално желание за мир.
От украинска страна остава неясно дали Зеленски би могъл да прокара подобно споразумение през вътрешния политически процес, дори и да се съгласи на териториални отстъпки. Президентът е загатвал за възможен референдум или национални избори по темата, но е категоричен, че първата стъпка трябва да бъде прекратяване на огъня.
Социологическите проучвания показват, че украинците са готови да приемат честна сделка, но доверието в преговори под егидата на САЩ е силно разклатено. „Преди година имаше големи надежди, че Тръмп може да помогне за края на войната. Сега те вече ги няма“, обобщава Фесенко.
Превод и редакция: БЛИЦ
