Най-известното бягство от затвора Алкатрас продължава да вълнува историци и криминолози повече от 60 години след случилото се. Нова информация показва, че тримата затворници, изчезнали безследно през 1962 г., може да са използвали знания от стари списания, за да подготвят своята дръзка операция.
В нощта на 11 юни 1962 г. Франк Морис и братята Джон и Кларънс Англин успяват да напуснат федералния затвор Алкатрас – място, смятано за практически непревземаемо заради изолацията си в студените води на залива Сан Франциско. Четвъртият участник в плана, Алън Уест, не успява да напусне килията си навреме и остава зад решетките.
Месеци преди бягството мъжете внимателно подготвят всеки детайл. С помощта на самоделни инструменти, включително импровизирана бормашина, изработена от мотор на прахосмукачка, те разширяват вентилационните отвори в задната част на килиите си. За да заблудят охраната по време на нощните проверки, поставят в леглата си изкуствени глави, направени от гипс, боядисани в телесен цвят и покрити с истинска човешка коса.
След като преминават през отворите, бегълците достигат до неохраняема зона зад килийния блок, изкачват се до скрита работилница над килиите и през вентилационен отвор стигат до покрива на затвора. Оттам слизат по външната страна на сградата и се насочват към брега.
Най-голямото предизвикателство обаче е било преминаването през ледените води на залива. За тази цел затворниците изработват голям надуваем сал от повече от 50 затворнически дъждобрана. Материалът бил изрязан, ръчно зашит и запечатан така, че да остане водонепроницаем.
Според публикация на Popular Mechanics именно две стари списания, съхранявани в библиотеката на Алкатрас, може да са изиграли ключова роля в изработката на плавателното средство. Едното издание съдържало материал за спасителни средства и плаване, а другото – подробни инструкции за обработка и вулканизиране на каучук при изработване на примамки за гъски.
Статията за вулканизацията описвала как отделни гумени части могат да бъдат съединени в херметична конструкция чрез специални разтворители и топлинна обработка. Именно подобна техника вероятно е помогнала на затворниците да превърнат дъждобраните в надежден сал, способен да задържа въздух.
Разследващите по-късно установяват, че бегълците са изработили още дървени гребла, спасителни жилетки и дори устройство за надуване на сала. След бягството са открити различни вещи, включително водоустойчиво опаковани снимки и писма.
И до днес остава неизвестно дали Морис и братята Англин са успели да достигнат сушата. Официалната версия гласи, че вероятно са загинали във водите на залива. Липсата на категорични доказателства обаче продължава да поддържа жив една от най-големите мистерии в историята на американската пенитенциарна система.
