На 14 април 1912 година смятаният за непотопяем луксозен лайнер „Титаник" се движи по премиерния си маршрут от Саутхемптън към Ню Йорк. Нощта е леденостудена, звездното небе е ясно. Корабът, който е с дължина 269 метра, височина 53 и широчина 28 метра се движи със скорост от 22,5 възела през спокойните води, припомня DW.

Непосредствено преди полунощ пасажерите усещат леко поклащане, на което не придават особено значение. „Когато хванах дръжката на вратата към каютата, се усети втори удар, а после имаше и трети", разказва впоследствие пасажерката Едит Ръсел. 

Причината за разтърсванията, на които почти никой не обръща внимание, е 300 000 тонен айсберг, в който се удря „Титаник" на 300 морски мили от Нюфаундленд. Колизията е толкова фатална, че корабът, който е прекарал само четири дни в открито море, потъва за три часа. Сигналът „Потъваме, елате бързо" стига твърде късно до корабите, които са наблизо и биха могли да се притекат на помощ. 

Недостатъчен брой спасителни лодки
„Титаник" е единият от двата флагмана на компанията „White Star Line". Желанието на британската фирма е чрез тях да се наложи на силно конкурентния пазар на трансатлантическите пътувания. И затова залага повече на лукса, вместо на бързината. „Титаник" разполага с огромна палуба за разходки и с разкошно стълбище, облицовано с дъбово дърво.

Има различни салони, отопляем басейн, както и игрища за различни спортни занимания. Всичко това обаче е на разположение само за настанените по горните етажи мултимилионери, железопътни магнати, писатели и политици. Немалка част от пасажерите са емигранти, които заемат помещенията от трета класа в търбуха на презокеанския лайнер.

Радостта на богатите обаче трае само до сблъсъка с айсберга, в резултат от който в корпуса на кораба зейва огромна дупка. В първия час в трюма се изливат 22 000 тона вода. Бързо става ясно, че "Титаник" няма да може да бъде спасен - макар корабният оркестър да продължава храбро да свири за успокояване на пасажерите до самото потъване.

Тъй като тогавашните предписания за сигурност са изготвени за по-малки пътнически кораби - с размери към една четвърт от тези на „Титаник", на борда на огромния луксозен лайнер няма достатъчно спасителни лодки. А някои от наличните спасителни лодки дори не се запълват изцяло - и понеже дамите от първа класа се опасявали да не съсипят прекрасните си рокли, и понеже офицерският състав на кораба принципно забранил на мъжете да се качват в лодките. Накрая от общия брой пасажери - 2200 души, се спасяват само 700.

Катастрофата се превръща в мит
Началото на мита за „Титаник" се слага още непосредствено след потъването: месец по-късно вече е факт немият филм „Спасена от „Титаник" с актрисата Дороти Гибсън, която е сред оцелелите. Вестниците се втурват да издирват очевидци на събитието. Мошеници като Макс Дитмар-Питман, който се представя за офицер от екипажа на „Титаник", припечелват доста добри пари с измислени истории за преживяното. Но именно Дитмар-Питман със своите разкази вдъхновява писателя Йозеф Пелц фон Фелинау да напише своя бестселър „Титаник. Трагедията на един океански великан" (1936).

Темата се превръща в истински култ обаче доста години по-късно - с филма „Титаник" на Джеймс Камерън и с едноименната холивудска мелодрама (1997) за любовта между двама пасажери от първа и от трета класа.

Това, че „Титаник" се помни и до днес, се обяснява предимно с неговото потъване. Тъй като неговият близнак - корабът „Олимпик", който за времето си е най-големият в света, е същинското чудо на техниката и лукса. Когато той се отправя на първото си пътуване през 1911-а, само няколко месеца преди „Титаник", кеят е претъпкан от журналисти и зяпачи. По-късно - когато се оказва, че няма достатъчно снимки от „Титаник", кадри от „Олимпик" се пробутват за документи от катастрофиралия лайнер.

„Олимпик" от своя страна плава успешно повече от три десетилетия - изминава четири милиона километра и пресича Атлантика 500 пъти. А днес е почти забравен.