Екип археолози от Еврейския университет в Йерусалим в Израел, в сътрудничество с изследователи от Националния университет на Монголия, са предприели цялостно проучване на енигматичната 405-километрова система от стени в Източна Монголия, известна като Монголската дъга.

Изследването, публикувано в Journal of Field Archaeology, има за цел да хвърли светлина върху историческия контекст и целта на това интригуващо съоръжение. Монголската дъга, продължение на Великата китайска стена, която се простира в Монголия, отдавна е обект на любопитство поради своята форма и ограничено проучване.

За разлика от по-известната си „посестрима“ в Китай, този участък от стената е получил минимално научно внимание досега. За да се впусне в неговата история и значение, изследователският екип използвал различни методологии и технологии.

Изследването на учените включва картографиране на траекторията на стената от провинция Дорнод до провинция Сухе Батор (Сухбаатар), както и проследяване на границата между Монголия и Китай. Предишни изследвания показват, че тази стена се състои от 34 структури, изградени със земни стени и окопи.

Историческите записи относно времевата рамка на нейното изграждане обаче остават неясни, датирайки произхода ѝ между XI и XIII век. Интердисциплинарният подход на екипа включвал изследване на метеорологични записи и сателитни изображения и провеждане на теренни проучвания за оценка на състава, състоянието и връзката на стената с околния терен.

Разкритията на учените установили неочаквани празнини в стената, които предполагат цел, различна от това да е изпълнявала функция на бариера срещу нашественици. Тези празнини предполагат, че тя бързо е била изградена в отговор на конкретни заплахи, вместо да е служила като непроницаема защита.

Откритията на екипа представят убедителни свидетелства за потенциалната функция на стената, включително нейната роля в контролирането на движението на хора или животни или дори участието ѝ в данъчна система. Но разполагането на много аванпостове покрай стената в райони с ограничена видимост към околната територия добавя сложност към разбирането на нейната цел.

Това изследване на Монголската дъга резонира с по-широки дискусии за историческото изграждане на гранични стени по света.

Правейки паралели със съвременни примери като „Стената на Тръмп“ на границата между САЩ и Мексико и вътрешните граници в рамките на Европейския съюз, тези открития подчертават трайното значение на разбирането на древните гранични конструкции.

Изследването на Монголската дъга, част от по-голям проект, изучаващ обширни стенни системи в Китай и Монголия, има за цел да отговори на фундаментални въпроси относно мотивите зад изграждането на такива монументални бариери.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук