Пирати пресрещат кораби и в Сърбия, но техните акции са по-малко зрелищни от пиратските нападения в сомалийски и индонезийски води, както и от масовото претоварване на петрол от контрабандните кораби по време на санкциите /срещу Югославия през 90-те г.-бел.ред./. Дунавските пирати с едно изключение не оставят жертви след себе си. Един такъв твърдоглавец от български кораб през октомври беше блъснат в реката, след което неговите другари изгубиха желание да се бунтуват, пише сръбският вестник “Политика”.
Изданието обяснява, че дребни търговци на горива от селищата по течението на Дунав са изгубили подкрепата от държавата, но продължават да са готови, макар и с риск, да нападат кораби за какъвто и да е товар, въоръжени и готови да го отвлекат или да го откупят от подкупния екипаж. Техните лодки събират и по 20 тона товари. След петрола, чийто сладък вкус пиратите никога няма да забравят, най-ценните товари са кокс, метали, зърнени храни, захар или изкуствени торове. Любимата им зона за “действие” е от Смедерево до Белград. Речната полиция няма достатъчно речни съдове, за да покрие плавателните пътища.
Насилие не е необходимо на пиратите, защото както преди десетина години, така и днес, ако пазачите на пристанището не се съгласят на споразумение, членовете на екипажа се оказват отстъпчиви, макар че едва ли имат друг избор, когато от двете страни на кораба им плават няколко лодки с поне двама души, въоръжени с пистолети и дългоцевно оръжие. Затова дунавските пирати, с едно изключение през изминалото десетилетие, не оставят след себе си жертви, рядко - леко пострадали, ако някой моряк се разбунтува. Един такъв твърдоглавец от български кораб през октомври беше блъснат в реката, след което неговите другари изгубиха желание да се бунтуват. Този случай стана повод за обсъждането на безопасността на корабоплаването по Дунав на Конференцията на службите по речно корабоплаване във Варна в началото на месеца, пише “Политика”. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
