Верига от клетки спасява живота на френски изследовател на пещери. Жак Люк очакваше приключение под земята, но това се превърна в най-великото предизвикателство, което той издържа, разказва Дискавъри ченъл в увлекателен филм за невероятните човешки способности.
Люк попада в 24 километрова пещера. Няма начин да се измъкне и е без храна. Няма идея как да се справи с кошмара, но важна част на мозъка, отключва механизъм за оцеляване. Променящ начина на действие на тялото. Позволяващ да прави това, което никоя машина не може – да функционира от нищото. Тази брилянтна стратегия, може би е ключът, за по-дълъг живот за всяко човешко същество.
Точно над гръбнака се намира най-древната функция на мозъка. Центровете за желания, поддържащи ни живи, когато храната свърши. Жак Люк може да се надява единствено на тях, че ще се измъкне от смъртта.
При животните тази част от мозъка е закърняла още от епохата на динозаврите. Още преди съществуването на бозайниците. Трудно е да преодолееш глада. От 3 дни Люк е в капан под земята без храна. Той не знае, но мозъкът му променя начина, по който тялото му функционира, за да издържи. Съществуват 2 различни мозъчни центъра, които регулират чувството за ситост и глад. Те са на различни участъци. Централната част от мозъка се нарича Хипоталамус. Тази част ни кара да търсим храна. Дори да ядем всичко.
За да спре умирането от глад, мозъкът произвежда хормона – Орексин. В малки количества, но има поразителен ефект. Този хормон ни прави по-бдителни. Подобрява работата на мускулите, като ни прави добри ловци, дори изостря уменията, за справяне с проблема.
От дни Жак претърсва пещерата. Намира вода, но не открива нищо за ядене. Започва да изпитва най-страшното. „Въпреки, че имах надежда, бях обсебен, какво ще стане през следващите дни, а може би часове, преди да умра. Беше голям въпрос: Как щях да умра? От премръзване или от глад? Този въпрос си задавах постоянно”.
Сигурен, че е обречен той записва съобщение. Когато надеждите умират, мозъкът променя стратегията си, за да оцелее без храна. Когато изчерпва запасите си, тялото му става по-производително и забавя процесите си.
Мускулите използват по-малко енергия. Това правят и останалите му органи. Новите клетки се делят по-бавно. Маловажните неща, ноктите на ръцете и краката, дори косата расте по-бавно.
Люк навлиза във фаза за оцеляване, позволяваща поддържането на живота му, до намиране на храна. Тази способност се задейства, когато сме на ръба на възможностите си. Играе важно роля. Някои казват, че това може да помогне на всички ни да живеем по-дълго.
Гладуващият мозък на Жак го държи жив за по-дълъг период. Той е без храна 3 седмици, повече отколкото забавеният му вече метаболизъм би удържал. Мозъкът му задейства последния си отчаян план – нарежда на тялото да се самоизяде. Хормон от мозъка подава сигнал към черния дроб изработващ химични вещества. Тези вещества вече са стопили телесната мазнина. Мускулите на Люк започват да изяждат протеина. Последния източник на енергия.
Затлъстелите хора имат от 130 000 до 160 000 kилокалории запаси на мазнини и само 54 000 kило калории под формата на мускули.
Само половината от тези 54 000 kилокалории са достъпни за енергия, защото веднъж загубил половината протеини, тялото ни не може да продължи да съществува. Когато тялото ни изразходи половината от мускулните клетки, играта приключва. В отчаян ход за спасение, мозъкът прибягва до най-ценното.Изяжда сърдечния мускул, за да продължи да работи. Когато изяжда протеина в тялото, то произвежда захар необходима на мозъка и червените кръвни клетки.
В рискованата стратегия на мозъка се крие невероятното спасение на Жак цената. 35 дни след попадане в пещерата спасителите го намират само 183 метра от изхода й. Мъчението коства на Люк над 18 кг мазнини и мускули, но по-важното е, че мозъкът му остава невредим./БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
