Подписвайки се под Парижкото споразумение за климата през 2015 г., световните лидери се съгласиха да ограничат глобалното затопляне до края на века до 1.5 градуса по Целзий в най-добрия случай и не повече от 2 градуса по Целзий в краен случай.

Но доклад на ООН, публикуван днес, показва, че светът е далеч от тези цели. Вместо да намаляват емисиите, хората са произвели повече въглеродни емисии през 2018 г. откогато и да е било, според ежегодния доклад Global Emissions Gap Report.

През миналата година са регистрирани 55.3 гигатона въглеродни емисии в атмосферата в сравнение с 53.5 гигатона през 2017 г. В доклада се предупреждава, че световните температури ще се покачат до 3.9 градуса по Целзий до 2100 г., което ще доведе до катастрофални метеорологични явления като по-смъртоносни горещи вълни, по-чести наводнения и суша.

Колективният ни провал да действаме навреме и твърдо по климатичните промени означава, че ние трябва сериозно да намалим емисиите - с над 7% на година, обяви Ингер Андерсон, директор на Програмата на ООН за околна среда. От 2030 г. всяка година въглеродните емисии ще трябва да бъдат намалявани с 15 гигатона, добави тя.

Това означава емисиите, които ЕС, Индия, Русия и Япония отделят взети заедно на година. Усилията за намаляване на въглеродните емисии трябва да се увеличат с пет пъти, за да се постигне целта от 1.5 градуса по Целзий, предаде News.bg.

Най-голяма отговорност за продължаващото покачване на емисиите имат държавите от Г-20, които са отделили 43 гигатона въглеродни емисии или 78% общо от всички.

В доклада се посочват пет ключови области, които са решаващи за бъдещето на планетата: най-малко 1.45 милиарда евро годишни инвестиции във възобновяеми източници и по-ефикасно използване на енергия; прекратяване употребата на въглища; декарбонизация на транспорта; декарбонизация на индустрията и увеличаване на достъпа до електроенергия за 3.5 милиарда души.

Производството на въглища, газ и суров петрол продължава да се увеличава и е достигнало до най-високото си ниво през 2018 г. от 37 гигатона. Една от стратегиите е възобновяемите източници да представляват 85% от енергийния микс до 2050 г.