Северна Македония е „заложник на некоректна и безпринципна блокада“ по пътя си към Европейския съюз.
Това заяви външният министър Тимчо Муцунски по време на посещението си в София, цитиран от БГНЕС.
Муцунски подчерта, че Скопие иска да обясни на българските си партньори, че от сегашната ситуация губят и двете държави - както политически и икономически, така и техните граждани.
„Най-лесният начин да продължим напред и да решаваме двустранните въпроси е България да отвори вратите и да позволи започването на преговорите. Въпросите, свързани с историята, идентичността и езика, не са тема, по която това правителство е готово да преговаря“, заяви той.
По-късно през деня Муцунски придружи президента Гордана Силяновска-Давкова на среща с българския вицепрезидент Илияна Йотова.
Според него между двете страни съществува високо ниво на недоверие, породено от негативни нагласи и спорове от миналото, но Скопие иска да работи за по-позитивна атмосфера.
„Вместо да се фокусираме върху историята, идентичността и езика, които са вътрешни въпроси на една държава, трябва да се концентрираме върху общото ни бъдеще в Европейския съюз“, каза Муцунски.
Той подчерта, че разширяването на ЕС вече не е просто технически процес, а стратегическа инвестиция в сигурността, стабилността и конкурентоспособността на Европа.
По думите му Северна Македония е примерна държава в региона, която изпълнява европейските реформи и е напълно съобразена с общата външна и отбранителна политика на ЕС.
Изявленията бяха направени по време на срещата на министрите на външните работи от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), който тази година отбелязва 30 години от създаването си.
БГНЕС припомня, че на 1 август 2025 г. Коща, по отношение на евроинтеграцията на Скопие, заяви:
„Разширяването на Европейския съюз се основава на собствените заслуги. Властите в Северна Македония знаят какво трябва да направят. Надяваме се на реален напредък през 2026 г“.
Френското предложение
Северна Македония е приела т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.
Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.
