Когато е едва на 15 години, либийският лидер Муамар Кадафи забелязва Сорая (б.р. име, използвано за защита на истинската ѝ самоличност) по време на посещение в нейното училище. Без колебание той изпраща свои хора, които насила я отвеждат от дома ѝ в Сирт. Така тя, подобно на много други момичета, става сексуална робиня и част от неговия харем.
Ужасяващата ѝ история е разказана подробно в книгата на френската журналистка Анник Кожан "Gaddafi's Harem: The Story of a Young Woman and the Abuses of Power in Libya" ("Харемът на Кадафи: Историята на една млада жена и злоупотребите с власт в Либия").
Сорая е откарана далеч от Сирт, през пустинята, до нещо като лагер с шатри и луксозен кемпер. Въпреки че вижда момиче от нейното училище, което си тръгва, тя е обзета от неописуем страх.
В кемпера заварва Кадафи, седнал на червен масажен стол, който изглежда като "цар". Той я игнорира, раздразнено пита за други жени и най-накрая я пита за произхода на семейството ѝ. След като отговаря, той заповядва: "Пригответе я" и излиза.
Последва серия от унизителни преживявания.
Други жени от обкръжението на Кадафи – Мабрука и Фатиха – я измерват за дрехи.
Сорая е отведена в лаборатория за взимане на кръв, след което Фатиха я отвежда в банята, където ѝ казва: "Съблечи се, ти си окосмена. Трябва да се отървем от всичко това," и нанася крем за депилация по ръцете и краката ѝ, като оставя само "срамните косми". Това я кара да се чувства объркана и опозорена.
Мабрука я успокоява с думите: "Ще те облечем както трябва, ще те гримираме и тогава ще можеш да видиш татко Муамар." На въпроса кога ще се върне при родителите си, отговорът е: "По-късно! Първо трябва да поздравиш своя господар."
Сорая получава танга бикини и бяла сатенена рокля с голямо деколте, гримират я и я парфюмират.
Мабрука я отвежда до врата, отваря я и я блъска вътре.
Кадафи е на леглото си, напълно гол. Сорая е ужасена и покрива очите си. Мабрука я връща обратно в стаята.
Кадафи я сграбчва за ръката и я кара да седне до него. Той ѝ нарежда: "Обърни се, к*рво," дума, която тогава тя не разбира, но усеща, че е "вулгарна, ужасна дума за презряна жена".
При съпротивата ѝ, той я хваща за косата и казва: "Не се страхувай. Аз съм твоят татко – нали така ме наричаш? Но аз съм и твоят брат и скоро ще бъда твоят любовник. Ще бъда всичко това. Защото ще останеш тук и ще бъдеш с мен завинаги." Той започва да я целува по врата и бузите.
Сорая остава "скована като парче дърво" и продължава да се дърпа. Кадафи се ядосва и я блъска.
Разгневен, той вика Мабрука: "Погледни тази к*рва. Тя отказва да прави това, което искам. Образовайте я, пък ми я върнете".
Мабрука ѝ удря шамар и я предупреждава, че трябва да проявява уважение и да се подчинява на своя господар, защото старият ѝ живот е приключил и родителите ѝ "знаят и са разбрали". Сорая прекарва часове в плач, не разбирайки какво се случва.
На следващия ден други момичета в униформи я информират, че Кадафи ще спи с нея, ще я обезчести, и че тя вече е негова собственост и няма смисъл да се съпротивлява.
Вечерта я обличат в много къса синя сатенена рокля (неглиже) и Мабрука я завежда отново при Кадафи, като я заплашва: "Този път ще изпълниш желанията на своя господар или ще те убия."
Кадафи ѝ обещава бижута, хубава къща, кола и дори учене в чужбина, ако пожелае, стига да изпълнява желанията му.
Сорая отговаря: "Искам да се прибера при мама."
Кадафи се вбесява, хваща я, захапва я за ръката и се опитва да я съблече. Тя се бори, а той я хвърля на леглото.
Разярен от нейното съпротивление, той напуска стаята. Мабрука се опитва да го убеди да я върне на майка ѝ, но Кадафи отсича: "Не, пригответе нея. Аз нея я искам."
Сорая е върната в леглото си, където прекарва безсънна нощ. На сутринта, въпреки надеждите ѝ, Мабрука ѝ дава униформа и ѝ казва: "Не, някъде другаде," показвайки, че няма да се върне у дома.
