Иран остава във фокуса на световното внимание на фона на масови антиправителствени протести, обхванали редица големи градове, предава bTV.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Техеран няма намерение да екзекутира демонстранти, но същевременно не изключи възможността за американски военни действия заради репресиите срещу протестиращите.
Според председателя на Софийски форум за сигурност Йордан Божилов ситуацията в страната е силно замъглена от противоречива информация.
"Виждаме масови, но по-скоро спонтанни протести – без ясна организация и без насочени удари срещу ключови институции или силови структури", посочи той.
По думите му режимът в Техеран се крепи върху няколко основни стълба – Ислямската революционна гвардия, паравоенните милиции, армията и полицията. Именно те до момента удържат властта, използвайки целия арсенал от средства, включително огнестрелно оръжие.
Данните за жертвите остават трудно проверими, но се говори за хиляди убити и близо 20 хиляди арестувани.
Информацията за възможни екзекуции на протестиращи е противоречива. Тръмп заяви, че под натиска на международни предупреждения подобни действия са били прекратени, като според него САЩ са изиграли ключова роля за това. Въпреки острия тон от Вашингтон, военна интервенция изглежда малко вероятна.
"Пълномащабна операция с навлизане на американски войски в Иран е изключително трудна – това е огромна страна с многомилионно население. Ограничени удари са възможни, но няма да бъдат решаващи", коментира Божилов.
Възможните сценарии
Един от сценарийте е режимът да се опита да овладее напрежението чрез социални и икономически отстъпки.
Не са изключени обаче и по-мрачни развития – ескалация на вътрешния конфликт или разрастване на кризата извън границите на страната, което може да превърне Близкия изток в мащабно бойно поле.
Подобни опасения вече бяха изразени и от редица арабски лидери.
Настоящата вълна на недоволство, започнала в края на декември 2025 г., се различава от протестите през 2009 и 2022 г. Този път двигателят е тежката социално-икономическа криза – сривът на националната валута и рязкото обедняване на населението, което значително разширява социалната база на демонстрациите.
Бъдещето на кризата
Бъдещето на кризата зависи от устойчивостта на протестите и от поведението на силовите структури.
Ако режимът бъде разклатен или падне, остава ключовият въпрос кой ще поеме властта – военни фигури, реформаторски кръгове вътре в страната или представители в изгнание, като Реза Пахлави, син на последния ирански шах.
Паралелно с кризата в Иран, вниманието на Вашингтон е насочено и към друга чувствителна тема – Гренландия. Доналд Тръмп отрече намерения за военна окупация, но потвърди активен политически процес.
След среща в Белия дом между представители на САЩ, Дания и Гренландия е създадена работна група за търсене на компромисни решения.
Гренландия - стратегически важна за НАТО
Гренландия остава стратегически важна за НАТО – заради арктическата сигурност, новите търговски маршрути и богатите залежи на редкоземни елементи. Европейските държави обаче са категорични, че статутът ѝ не може да бъде променян без съгласието на местното население.
"Единството на НАТО е ключово. Немислимо е натовска държава да придобие територия на друга членка против волята ѝ", подчерта Божилов.
По отношение на политиката на Доналд Тръмп през 2025 г. експертът прогнозира още активни и често непредсказуеми ходове.
"Републиканската партия има ясна рамка, но конкретните решения ще бъдат силно повлияни от личния стил и обкръжението на президента", завърши той.
