В 11:05 излитам за Истанбул. Малко подраних, но това е, защото бях нощна смяна и идвам направо от бачкането. В Истанбул ще се срещна с група приятели и продължаваме към мама Индия. Разбрали сме се да не се ограничаваме от нищо и да си спретнем страхотно приключение.

Така започва разказът на Бале Балев, които от години живее в Берлин, където е работник във завод. Той обаче е по-известен с пътешествията си, които споделя в страницата си във Фейсбук с многобройните си почитатели, винаги придружени с обилно количество снимки.

Ето какво разказва авантюристът за пътуването си до Индия:

Пети март. Пристигнахме, настанихме се, всичко е точно. Приятелите още не са се размърдали, та се разходих сам, да закуся нещо. Взех си много вкусен сандвич с вегетарианско кюфте и лук. Човекът го запече на едно газово котлонче и стана - да си оближеш пръстите. Цената на един сандвич е 20 рупии или казано по нашенски - 45 стотинки.

А вчера пък имахме близо 6 часа престой в Делхи, та си взехме едно такси, да разгледаме центъра. Не ни хареса много - стори ни се твърде лъскаво като за Индия. Даже направихме забележка на таксиджията, че автобусите на градския транспорт имат прозорци. Казахме му, че автобуси с прозорци са срам за един уважаващ себе си индийски град.

След малко ще си наемем моторетки и отпрашваме към Махаращра. Обичам Индия!

 

 

Индия се развива повече от прекрасно. В неделя си взехме моторетки и още същия ден минахме стотина километра. Ходихме до селата Пернем и Банда. В Банда намерихме тия хора, които ни бяха канили на гости 2019-та. Момчето беше на работа в Канада, но направихме видеовръзка чрез телефона на сестра му.

Разходиха ни и из къщата - ремонтът е завършен и кухнята е готова. След това посетихме комшията дърводелец. Той ни почерпи лимонада със захар и сол. Вечерта отидохме в Олив гардън и се направихме на прасета... ахаха. Ударихме и нощно къпане в океана.

 

 

Вчера пък мръднахме до Парадайз бийч. Много приятно. Нататък отидохме с фериботчето и се качихме до форт Тиракол, а връщането го направихме през моста. Прибрахме се по тъмно в Арамбол. Взехме си по бира и тръгнахме да се разходим по главната. Там по абсолютна случайност срещнахме едно момче, което е приятел на Феликс и Мария Баева.

Софиянец - голям симпатяга. Бил тука вече трети месец. Заведе ни на едно много приятно парти с жива музика. Там се запознахме с още хора, включително и с франсето Антоан. Още щом разбра, че сме българи, Антоан сподели, че познава Ицо и Вита. Чудно си изкарахме.

Днес сме решили да кротуваме - разтоварващ ден. Може би ще направим само лека разходка из околността. А утре или другиден ще се возим на влак. Или поне такъв е планът. Ще хванем първия влак, който дойде на гарата в Пернем и ще видим къде ще ни закара. Това е засега.

 

 

Днес решихме за разнообразие да идем на юг, до Анджуна бийч. Ходил съм преди и въобще не ми хареса, ама си викам, сега може да е станало по-добре. Е, греда! Трафикът беше супер неприятен, а ни суровака и ушев. Имаше някаква хайка след моста към Сиолим и ушев беше буквално завардил всяко кръстовище. Още на първото ни спряха и последва въпросът "Зайо, защо си без каска?".

Ушев ми взе книжката и обясни, че я блокира за три месеца. След кратка дискусия и хиляда рупии, книжката беше отблокирана и продължихме. На следващото кръстовище гледаме - ушев спрял приятелите и ги щави. Спря ни и нас, но аз бях спокоен, защото вече си бях нахлупил каската. Тоя път ушев обясни, че книжката ми не била международна, и ми показа едно ламинирано меню, където пише, че глобата е пет хиляди рупии.

Разменихме реплики и глобата падна до стандартните хиляда. Ушев добави също, че ни прави тая нечувана отстъпка, защото вижда, че сме добри хора (Боян пътува с мене). Аз му обясних, че така не може да продължава, защото не сме Ротшилдовци, да плащаме по хиляда рупии на всяко кръстовище. Ушев ни пита как се казваме, след което се провикна на един негов подчинен:

"Колегааа..., разпореди повече никой да не глобява Бале и Боян!". Колегата потвърди, че повече никой няма да глобява Бале и Боян. На следващото кръстовище пак ни спряха, но в тоя момент между нас и ушев мина камион, под чието прикритие се измъкнахме. На Анджуна паркирахме в едни храсталаци, които се оказаха платен паркинг и ни взеха по 30 рупии. Плажът беше отврат и отидохме до Вагатор.

Там също не ставаше и подпалихме обратно към Арамбол. Веднага ни спря ушев и ни поиска хиляда рупии. Тоя път вече се разкипяхме и му обяснихме, че така не може. Ушев прецени ситуацията и каза "Окей. Гоу!". На следващия не спряхме, а при петия отново минахме само с мъмрене. След моста трафикът се нормализира, а ушев изчезна от хоризонта. Така завърши тази наша безславна разходка до Анджуна.

 

 

Днес - последен ден. След 45 минути поемаме дългия път към дома. Нямахме големи очаквания, но се получи брилянтно.

Изкачихме баира над Арамбол, видяхме сладкото езеро, влязохме в гората и открихме тайно гоа-парти в един вир, където всички бяха дрогирани като прасета, а имаше и лица, намазани с кал. После прекосихме още един баир, с екстремни изкачвания и непоносима жега.

Слязохме на Керим бийч, където аз почти колабирах. След това тръгнахме по шосето между палмичките, по които скачаха маймуни. Ядохме зверски вкусни малки бананчета и лютив "Зрънчо".

После се появи един раздрънкан автобус (виж снимката), който срещу 20 рупии ни върна в Арамбол. По път видяхме люто холи-веселие с цветни прахове, барабани и танци. Сега дояждаме и допиваме в "Аркан", а след малко се товарим на таксито до летището. Всичко мина по ноти, обичам Индия!

Източник и снимки: Бале Балев - Фейсбук

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук