Шарлота Августа Уелска (на картината горе)

Любимата наследница на английския трон, която загина трагично млада Принцеса Шарлота Уелска (1796–1817) е единственото дете на бъдещия крал Джордж IV и съпругата му Каролайн от Брансуик. По време на живота й нейният дядо Джордж III е крал, поставяйки я на второ място за престола.

Родителите на Шарлот имат бурен брак и се разделят, когато тя е дете. Възпрепятствана е от редовен контакт с майка си и има бурни отношения с баща си, който поставя строги правила за поведението й. Шарлот обаче се оказва далеч не лесна за контролиране. В един по-емблематичен спор младата принцеса прекъсва годеж, който татко й урежда. Предвиденият за нея съпруг, бъдещият крал на Холандия, заявява, че майката на Шарлот, поради нейната лоша репутация, няма да бъде добре дошла в брачния им дом. Следва скандал, когато Шарлот бяга от къщата на баща си.
След този личен и обществен фурор в крайна сметка на принцесата е разрешено да се омъжи за принц по свой избор – Леополд I. Получава се щастлив брак и Шарлот описва съпруга си като „съвършения любовник“. Бляскавата кралска двойка се оказва изключително популярна и Шарлот скоро забременява. Надеждите за здрав наследник обаче не се оправдават. Синът на Шарлот е мъртвороден, а самата тя почива скоро след това, едва на 21 години.

Смъртта на Шарлот предизвика масова обществена скръб. За разлика от непопулярните си баща и дядо, тя е обичана от британците и е маяк на надеждата за възстановяване на монархията. След смъртта на Шарлот и нейния син, линията на кралското наследство е пренасочена към племенницата на Джордж IV, Виктория.

Констанс Маркиевич

Ирландската националистка, известна с ролята си във Великденското въстание през 1916 г.

На хартия Констанс (1868–1927) е малко вероятният кандидат за буен революционер. Родена в богато земевладелско семейство, през 1901 г. Констанс се омъжва за полски граф. След това си създава кариера на уважаван художник на пейзажи.

Към 1908 г. обаче Маркиевич оставя света на изкуството зад себе си, за да участва в политиката на Ирландия. Участва в няколко различни организации, включително Sinn Féin и Дъщерите на Ирландия – милитаризирано ирландско движение от феминистки. Констанс също помaга за създаването на Na Fianna Éireann – отново милитаризирана, националистическа форма на бойскаутите – и участва в общински проекти за подпомагане на нуждаещите се в Дъблин.

Тъй като Ирландия е потопена в революция през 1916 г., Маркиевич се превръща във фигура на национализма и взе активна роля в бойните действия. След като става ясно, че бунтът е обречен, графинята казва, че е целунала револвера си, преди да го предаде на англичаните. Тя е единствената жена, изправена пред военен съд за въстание и призната за виновна; осъдена е на „смърт чрез разстрел“. Наказанието обаче беше заменено с доживотна присъда „единствено и само заради пола й“.

Ехнатон

Фараонът, който се опита да революционизира египетската религия

Фараонът Ехнатон (1353–1336 г. пр. н. е.) е най-забележителен с безпрецедентните си опити да революционизира цялата система от вярвания в Египет. След векове политеизъм, Ехнатон твърди, че египетският народ вече трябва да се кланя само на един бог – богът на слънцето Атон. Това вероятно е тактически ход на фараона, предназначен да подкопае мощните египетски свещеници, като утвърждава сам себе си като основен канал за достигане до Бог. Той хвърля всичките си сили в усилията, като построява цял град на име Ахетатен, с население над 20 000, като център за поклонение на Атон.

По-късните поколения оскверняват Ехнатон заради опитите му да наложи монотеизъм и неговите наследници бързо отстъпват от промените, които е направил. Храмовете, които затваря, са възстановени и град Ахетатен е разрушен и изоставен.

Въпреки че царуването му бележи забележителен период в древната египетска история, Ехнатон е засенчен от роднините си звезди. Фараонът е съпруг на кралица Нерфертити и баща на най-известния египтянин – Тутанкамон.

Матяш Корвин

Средновековният крал и реформатор, запомнен с укрепването на своята нация

Може би никога не сте чували за унгарския крал Матяш I (1443–90). Изборът му през 1458 г. за крал на Унгария е противоречив – той е първият благородник без династично потекло, който става унгарски крал, а и има още няколко силни претенденти за трона.

В резултат на това той се сблъсква със значителна опозиция както от чужди врагове, така и от домашни съперници, които се стремят да завземат трона му.

Унгарците го помнят като крал, който утвърждава силата и независимостта на нацията на световната сцена. Освен че създава силни връзки с чужди държави, той защитава Унгария срещу заплахата от Хабсбургите и прави значителни завоевания по земя. Корвин също така ръководи кампании срещу турците, Фридрих III Свещеният римски император и османците.

Кралят значително реформира унгарската държава, вдигайки огромни данъци, за да подобри администрацията на страната, съдебната система и армията. Той е и покровител на науката и изкуствата, основавайки библиотеката Corvina – една от най-големите колекции от книги в средновековна Европа.

Матяш Корвин остава популярна фигура в унгарския фолклор. След смъртта му неговото царуване се помни с популярната фраза „Матиас е мъртъв, справедливостта е загубена“.

Сиймор Флеминг

Дама, замесена в секс скандала на века

През 1775 г. богатата и желана наследница Сиймор Флеминг (1758–1818) се омъжва за сър Ричард Уорсли в уговорен брак. Двойката обаче не е си подхожда и това бързо се вижда – така бракът достигна точката на пречупване през 1781. След поредица от афери с различни любовници, лейди Уорсли бяга с приятеля на съпруга си, капитан Джордж Бисет. Бесен, лорд Уорсли завежда дело (в което се иска финансова компенсация за съблазняването на съпругата му) срещу Бисет, за тежката по това време (а и сега) сума от 20 000 британски лири.

Следва ожесточена и понякога сенчеста битка в съдебната зала. Без да има какво да губи, лейди Уорсли неочаквано обръща нещата, разкривайки сексуалния си живот пред обществеността, за да защити любовника си: тя позволява на своя лекар и няколко от 27-те си докладвани любовници да представят шокиращи свидетелства за сексуалния й живот, само за да подкопае обвиненията на лорд Уорсли.

На бял свят излизат скандални разкрития, които доказват, че Бисет далеч не е единственият любовник на Сиймор и които намекват, че съпругът й дори е насърчавал нейните извънбрачни връзки. Оказа се, че тя се разболява от венерическа болест от маркиза Греъм и че лорд Уорсли насърчава Бисет да шпионира жена си гола в банята. Искът на лорд Уорсли е толкова категорично смачкан в резултат на тези разкрития, че той получава само един шилинг компенсация.

След скандала със съдебното дело репутацията на Сиймор също е осакатена. Бисет я изоставя и тя е принудена да живее като професионална любовница, оцелявайки от щедростта на богати мъже. По-късно тя е уловена във Френската революция и се смята, че е в затвора за няколко месеца по време на боевете.