Най-опасната книга на света се появява през 1922 г., а Хауърд Филипс Лъвкрафт си спомня, че е я сънувал в един от кошмарите си.
Става реч за „Некрономикон“ - „Книга на мъртвите“ или „Ал Азиф“, която е описание на най-черните магии, които дяволите, демоните и човечеството са измислили.
В последно време много са популярни различни видеоклипове из социалните мрежи, разказващи за тъмните й тайни и гибелната й мощ.
Тя отприщва най-опасните проклятия и се смята, че всеки, който започне да я чете, навеки душата му ще страда. Твърди се, че никой жив човек не е успял да стигне до финала на „Некрономикон“, защото хората бързо си навличат смъртни проклятия.
Най-големият проблем обаче е как мнозина и в наши дни вярват, че тази книга-ръководство по черна магия наистина съществува.
А всичко това е измислица, която Лъвкрафт за пръв път написва на хартия през 1922 г.
Мощ
Това е книга с невероятна тъмна мощ, изградена изцяло от черна магия и ритуали, твърди Лъвкрафт. „Некрономикон“ е гримоар – учебник по магии, в случая на най-черните и опасните.
В описанието на Лъвкрафт се посочва, че книгата е изключително опасна за четене, защото може да навреди на физическото и психическото здраве на читателя и накрая той да се прости с живота си и безсмъртието на душата си.
Поради тази причина книгата се пази под ключ в много малкото библиотеки, в които я има.
„Некрономикон“ съдържа окултни знания, магически ритуали, заклинания, информация за магьосници, немъртви, демони, задгробния живот. Дава ценни сведения за старите богове и същества от други светове. Но най-вече носи ужасяващо познание по тъмни въпроси, а това е изключително опасно.
„Некрономикон“ е най-известната и най-опасна от списъка книги „Митологията на Ктулху“, твърди Лъвкрафт. Трябва да се отбележи, че тези книги също са измислени от Лъвкрафт. Но в тази вселена на фантазия те са поредица от опасни езотерични документи.
„Зовът на Ктулху“ (The Call of Cthulhu) е най-известният разказ от Лъвкрафт, описващ тази древна и черна митология. А групата Metallica през 1984 г. издава инструментала The Call of Ktulu, вдъхновен от този разказ и с леко променено изписване на думата от черната магия. Парчето, както е широко известно, влиза в албума Ride the Lightning.
Забрана
Лъвкрафт често описва забранени книги в своите произведения. И се позовава както на истински съществуващи книги, така и на напълно измислени, какъвто е случаят с „Некрономикон“.
Така „Некрономикон“ е приписвана от Лавкрафт на измисления арабски автор Абдул Алхазред. Забранените книги стоят заплашително в най-ужасяващите колекции, редом с други древни томове, покрити с човешка кожа.
Окултни фолиа и гримоари мрачно стоят на прашни рафтове от тъмно дърво, в древни кабинети, заобиколени от невидими за човешкото око реликви. Сектантите, чийто живот е белязан от печата на забраненото, използват тази много опасна древна литература, за да извършват забранени ритуали, чиято същност потапя в страх и ужас.
Неслучайно Стивън Кинг пише: „Х.Ф. Лъвкрафт е мрачният и несравним крал на ужаса на XX век“. Творчеството на знаменития писател на ужаси оказва силно влияние върху автори като Стивън Кинг, Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Джордж Р.Р. Мартин, Джоан Роулинг и много други.
„Най-древната и силна емоция е страхът, а най-древният и силен страх е страхът от неизвестното“, сам отбелязва Лъвкрафт. А критиците добавят, че всяко от произведенията му е като частица от необятна и зловеща галактика, чиито тайни парализират умовете и вледеняват кръвта.
Впоследствие последователите му назовават тази галактика „Ктхулу митология“ и много автори доразвиват идеите на прокълнатия гений Лъвкрафт от Провидънс, щата Род Айлънд.
„Некрономикон“ представя въведение към кошмарен и демоничен свят, което отвежда на смразяващо пътешествие до истинското сърце на мрака, до най-зловещите кътчета на Вселената, обитавани от невероятни същества, неподвластни на пространството и времето, но потопени в космическия ужас.
Защото там истинската същност на Вселената е неразбираема за човешкия разум, а хората са просто пионки и роби на чудовищни тъмни богове като Великия Ктхулу, Ниарлатхотеп, Йог Сотхот и т.н.
Получава се опасен низ от творения в черно. В наши дни из социалните мрежи като ТикТок някои дори вярват как това е истинско, а не просто творчески набези в ужасното.
Септември
За първи път „Некрономикон“ се появява в разказ, написан през септември 1922 г., но издаден през 1924 г. - The Hound („Хрътката“).
Там двама мъже в Лондон изучават живопис, литература и демонология. Занимават се с разкопаването на гробове и извършването на ужасни ритуали по призоваване на същества от отвъдното. И попадат на зловещи създания от вселената на дебнещия страх.
Критиците казват, че основополагащата идея за творчеството на Лъвкрафт са надвисналите над човешките селения злонамерени сили, дошли в древни времена от дълбините на Вселената.
Там човекът е просто мимолетен обитател на един необятен и непознат свят. Той е отвъд булото на спокойствие и самоувереност, обвило човешкото съзнание, където се крие познанието за ужасяващата и неизмерима мощ на космическия цикъл.
Героят, който разказва цялата история в разказа „Зовът на Ктхулу“, твърди: „Ние живеем на спокойно островче от невежеството, издигащо се сред черния океан на безкрая“.
