Когато говорим за масови измирания, първата асоциация почти винаги е астероидът, който според водещата научна теория е сложил край на ерата на динозаврите. Нова хипотеза обаче предполага, че част от древните катастрофи в историята на Земята, за които няма ясен кратер, може да се дължат на близкото преминаване на голямо небесно тяло, чиито гравитационни и приливни сили да предизвикват вулканизъм и климатичен срив, пише kaldata.com.
Нова хипотеза
Нова хипотеза предлага различен и доста необичаен сценарий: някои масови измирания може да са били причинени не от директен удар, а от гравитационното влияние на големи небесни тела, преминали опасно близо до нашата планета.
Идеята е на теоретичния физик Даниеле Фарджон от Римския университет и е представена в предпечатна научна публикация, която все още не е преминала пълна рецензия. Затова учените подчертават, че засега става дума за хипотеза, а не за доказан факт.
Според нея в далечните области на Слънчевата система съществуват множество обекти с размерите на планети джуджета. Най-известният пример е Плутон, но подобни тела може да са хиляди. Част от тях се движат по силно издължени орбити и при определени гравитационни смущения биха могли да бъдат насочени към вътрешната част на Слънчевата система.
Ако такъв обект премине достатъчно близо до Земята, той не е задължително да я удари, за да предизвика глобална катастрофа.
Ключът е в приливните сили.
Това е същият физичен механизъм, чрез който Луната влияе върху океанските приливи. Само че при близко преминаване на много по-масивно тяло ефектът би могъл да бъде несравнимо по-разрушителен.
Гравитацията на подобен обект би могла да въздейства не само върху океаните, но и върху земната кора и вътрешността на планетата. Теоретично това може да доведе до силна сеизмична активност, засилен вулканизъм, промени в климата и мащабни екологични сривове.
Именно така Фарджон се опитва да обясни част от загадъчните периоди на масово измиране, при които няма ясно доказателство за удар от астероид.
Хипотезата има и връзка с парадокса на Ферми – въпроса защо, при толкова огромна Вселена, все още не сме открили извънземни цивилизации. Според автора е възможно животът във Вселената често да бъде прекъсван от космически катастрофи, преди да достигне високо технологично развитие.
Това обаче остава спекулативна идея.
Слабата страна на новата хипотеза е, че тя се основава предимно на корелации и косвени улики. Самият автор признава, че е много по-трудно да се докаже пряка връзка между масовите измирания, климата, вулканизма и възможни близки преминавания на големи космически тела, отколкото просто да се забележи съвпадение във времето.
В изследването има и смели оценки. Например Фарджон допуска, че Юпитер може да е преживял множество сблъсъци с масивни тела в миналото, като свързва това с наклона на оста му и излишъка на топлина. Но и тук става дума за интерпретация, а не за окончателно доказателство.
Въпреки това идеята е любопитна, защото предлага нов поглед към стара загадка – какво стои зад масовите измирания, за които няма очевиден кратер.
Дали подобни приливни катастрофи наистина са се случвали, ще покажат бъдещи изследвания на геоложката история на Земята и по-доброто проследяване на далечните обекти в Слънчевата система.
Тази хипотеза напомня и нещо важно: Земята не съществува изолирано. Историята ѝ е свързана с динамичните процеси в Космоса много по-дълбоко, отколкото често си представяме.
Ако големи обекти от външната част на Слънчевата система някога са навлизали навътре и са предизвиквали катастрофални промени, това би означавало, че масовите измирания имат още един възможен космически механизъм.
И ако подобно нещо се е случвало преди, поне теоретично може да се случи отново.
