На 10 януари 1878 г. сенаторът от американския щат Калифорния Аарон Садрджънт предлага конституционни промени, дващи права на жените да гласуват. Нужни са обаче цели 42 години преди идеята му да стане реалност през 1920 г. Това далеч не е първата идея, която изпреварва времето си. Много умове в историята са достигнали до заключения, за които просто останалите още не са узрели.

Така много идеи намират приложение доста по-късно отколкото са се родили. Някои хора дори са наказани заради напредничавите си идеи.Такъв е и случаят на откриването на необходимостта да мием ръцете си.

Днес дори децата знаят, че трябва да мият редовно ръцете си, за да се предпазят от микробите и болестите, които те пренасят. Това обаче не е било известно на лекарите чак до средата на XIX в.

Първият лекар, който осъзнава нуждата от миенето на ръцете, губи работата си затова, че се опитва да накара останалите медици да поддържат личната си хигиена и тази в болничната среда.

Докато работи в болница във Виена през 1847 г., д-р Игнац Земелвайс забелязва притеснителна тенденция в родилното отделение – майки често умират след раждането вследствие на мистериозното заболяване „следродилна треска“.

Земелвайс започва да проучва какви може да са причините за множеството смъртни случаи. Той прави сравнение между две различни отделения в болницата – родилното и патоанатомичното, това за аутопсиите.

Когато един от патолозите във второто отделението умира от следродилна треска, разследващият лекар осъзнава, че често медицинските лица отиват от една операция директно на друга – от аутопсия на раждане, предавайки заразата от едно тяло на друго.

Земелвайс започва да налага използването на дезинфектиращи средства, за да потвърди теорията си. След взетите мерки броят на заболелите жени драстично намалява и тогава отговорът е ясен: родилното отделение трябва да бъде поддържано чисто, а лекарите трябва да мият ръцете си след всяка процедура.

Д-р Земелвайс мие ръцете си преди операция
Д-р Земелвайс мие ръцете си преди операцияИзточник: Getty Images

Останалите лекари в болницата отказват да следват инструкциите на Земелвайс, най-вече за да отхвърлят обвиненията за смъртта на толкова много пациентки. Скоро те отново спират да използват дезинфектанти и да мият ръцете си и следродилната треска се завръща.

Лекарят е уволнен от болницата и напуска Виена през 1850 г.

След това губи разсъдъка си и е приет за лечение в психиатрична клиника. Умира през 1865 г. на 47-годишна възраст.

Иронията е, че причината за смъртта му е сепсис, отравяне на кръвта. Това е същата инфекция, пренасяна с мръсни ръце в родилното отделение във Виена наречена там „следродилна треска“, и същото нещо, срещу което се е борел лекарят и заради което е загубил работата си.

Източник: Vesti.bg.