Американският щат Калифорния разчита на необичайни помощници в борбата с горските пожари – около 400 кози и овце. Вместо тежка техника и химикали, животните разчистват инвазивна растителност на площ от близо 180 акра в североизточната част на град Фресно. Целта е да се намали количеството леснозапалима растителност и едновременно с това да се подпомогне възстановяването на местните екосистеми, съобщава Times of India.
Инициативата е част от осемседмична програма за възстановяване на естествените местообитания, реализирана от община Фресно съвместно с Центъра за опазване на природата в Сиера. След като животните приключат с пашата, специалистите ще започнат възстановяване на района чрез засаждане на местни треви, храсти и дървета.
Основната цел е един от най-опасните инвазивни плевели
Основната задача на стадото е да унищожи жълтия бодил, известен още като жълта метличина (Centaurea solstitialis). Това е едно от най-агресивните инвазивни растения в Калифорния. Освен че измества местните растителни видове, след изсъхване то се превръща в силно запалимо гориво, което подпомага бързото разпространение на горските пожари.
Според Times of India подобни програми с целенасочена паша вече успешно се прилагат и в други американски щати, които също са изложени на висок риск от пожари.
Защо Калифорния използва кози и овце вместо машини
Проектът се основава на метод за управление на растителността, известен като целенасочена паша. Вместо използването на булдозери, косачки или химически препарати, добитъкът естествено премахва нежеланите растения.
Козите са особено подходящи за тази задача, защото без проблем изяждат бодливи храсти и плевели, които повечето други животни избягват. Овцете от своя страна се хранят основно с треви и нискорастяща растителност.
„Заедно те предоставят екологично чиста алтернатива на булдозерите, косачките за трева и хербицидите, особено на неравен или труден терен. Според природозащитния център стадото ще прекара около 8 седмици в почистване на растителността, преди екипите за възстановяване да започнат да засаждат района с местни видове“, посочва изданието.
Какво представлява жълтият бодил
Жълтият бодил е сред най-опасните инвазивни плевели в Калифорния. Видът произхожда от Средиземноморието и е внесен по случайност през XIX век. Оттогава той се е разпространил върху милиони акра земя.
Растението образува гъсти бодливи туфи, които изместват местните треви и диви цветя. През горещите и сухи летни месеци то изсъхва напълно и се превръща в силно запалим материал, който подпомага разпространението на горските пожари.
Освен това жълтият бодил оказва сериозно влияние върху биоразнообразието, тъй като измества местните растителни видове, от които зависи храната и местообитанието на птици, насекоми и други диви животни.
Как козите ограничават разпространението на растението
Според публикацията ролята на козите не се изчерпва само с изяждането на плевелите.
Мениджърът на пасищата Ребека Озеран обяснява, че животните лесно изяждат бодливите цветове и семенните глави на жълтия бодил. По този начин те не позволяват на растението да произведе нови семена и да се разпространи през следващата година.
„Премахването на семената е важна част от дългосрочното управление на инвазивните плевели, защото ограничава способността на растението да се регенерира, което прави бъдещите усилия за възстановяване много по-ефективни от простото почистване на растителността“, посочва публикацията.
Как пашата намалява риска от горски пожари
Според авторите на статията гъстата суха растителност действа като естествено гориво през пожароопасния сезон и позволява на огъня да се разпространява много бързо.
Именно затова целенасочената паша се смята за ефективен начин за ограничаване както на интензивността, така и на скоростта на евентуални горски пожари.
Друго важно предимство е, че козите и овцете могат лесно да достигат до стръмни склонове, скалисти участъци и други труднодостъпни терени, където използването на тежка техника е трудно или невъзможно.
Освен това този метод значително намалява необходимостта от използване на химически хербициди и машини, работещи с изкопаеми горива, което го превръща в една от най-екологичните практики за управление на растителността.
Чрез съчетаването на естествена паша и последващо възстановяване с местни растителни видове Калифорния се стреми едновременно да намали риска от опустошителни пожари и да възстанови природните местообитания в засегнатите райони.
