Нормален човек също може да повдигне огромна тежест, но само ако е застрашен.
Повлечен от 500 кг. камък теглещ го по скалата към смъртта, този катерач ще демонстрира сила, далеч по-голяма от възможностите му, разказва Дискавъри ченъл в увлекателен филм за невероятните човешки способности.
Планината Сандиа в Ню Мексико подлага на изпитание много от катерачите. Каменните им изражения са общоизвестни.
Синджин Еверле: „Марк вървеше пред мен, а аз стъпих накриво. В опита си да стъпя отново, протегнах ръце и се хванах за скалата. И точно тогава всичко се обърка. Парчето скала буквално остана в ръцете ми”.
Марк Бевърли: „Беше огромно.Не мога да си обясня как не го смаза. Само гледах безучастно.Не можеш да повярвам, че все още е жив”.
Синджин е заклещен в капан. Ребрата са пред счупване, но чрез мускулите, той се опитва да задържи скалата, но нищо повече. Лошото е, че е повлечен надолу. Повлечен по стръмната скала и е обречен на гибел.
Зашеметен и уплашен - на ръба на силите си. Оцеляването му зависи само от това, което е скрито в мускулите на ръцете, гърдите и раменете му. Но как може нещо толкова тежко да се удържи само от мускули?
Мускулната тъкан се съкращава постоянно. Опъва костта, използва я като лост. Тези съкращения са невидими с просто око. Всеки от мускулите на Синджин е изграден от хиляди влакна, подредени в снопчета като в кабелна жица. С напредване на годините мускулите се променят. Родени сме с толкова влакна колкото имаме сега. Съставени са от тънки влакна.
За да активират мускула комуникират чрез химични сигнали подобно на затворени пръсти. Плъзгайки се една в друга влакната се свиват и отпуснат. Точно тези контракции задвижват мускулатурата ни.
Изненадващо е, че използваме 1/3 от клетките си, по всяко едно време.
Даже и в критичен за нас момент. Така мускулите поддържат притока на нови сили. Но ако Синджин иска да оцелее трябва на направи друго.
Да изтласка камък, който тежи повече от половин тон. Той концентрира цялата сила в мускулите. Синджин отмества камък тежащ повече от половин тон. 1 път и половина пъти повече от рекорда за вдигане от лег.
Синджин Еверле: „При нормални обстоятелства нямаше как да вдигне камъка. Дори и мъничко. Беше невъзможно”.
Той успява защото мозъкът му активира всички мускулни влакна едновременно. Постигна такъв приток на сила, че нарани мускулатурата си. Но когато заплахата е смърт, мозъка реагира инстинктивно, насочвайки силата на всяко влакно към ръцете и раменете му. Заедно правят и последно, отчаяно усилие.
Тод Шрьодер: „Повече хора могат съзнателно или нарочно да направят това. Изисква се да попаднат в екстремна ситуация. Критичен за тях момент е идеален пример за ситуация, в която притокът на сила нараства. Тялото мигновено се синхронизира, за да се получи този ефект”.
Тази сила има цена. За да избегне смъртта Синджин уврежда мускулите си. „Изпитах огромна болка. Навсякъде имаше кръв. Беше грозна картина”.
Но той оцелява. Мускулите крият огромна сила. Прииждаща тогава, когато отчаяно имаме нужда. Но всеки ден и час костите овладяват огромно напрежение.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
