Преди 32 години бойно дежурство застъпва първият боен железопътен ракетен комплекс (БЖРК) “Молодец” с три балистични ракети РТ-23 УТТХ.

Заради фантастичната си точност получи от НАТО името “Скалпел”. БЖРК има и други преимущества, основните от които мобилността и незабележимостта, пише "Поглед инфо".

Идеята как да се скрие ядреният арсенал от първия удар на противника, за да се запази за ответен удар, тревожи умовете на стратезите на СССР и САЩ от 60-те години на миналия век. Именно възможността за смазващо възмездие остава основният възпиращ фактор за Третата световна война.

Съществува система “Периметър”, чиято задача нанасяне ответен удар с цялата мощ на Стратегическите ракетни сили, дори ако техните командни пунктове и ръководството на страната са унищожени.

Атомните бомби и ракети са скрити в бомбардировачи и подводници, разпръснати по света, скрити в закътани подземни шахти или изпратени да пътуват през гората в огромни камиони.

Американците два пъти се опитват да поставят на релсите носители на междуконтинентални ракети, но и двата пъти отказват поради високата цена и техническата сложност на проекта. Единствено Съветският съюз успява да изгради ракетен влак.

Роден в СССР

Създаването на БЖРК е наистина много трудна техническа задача - подобна на първите космически полети.

“Никой не е срещал толкова много проблеми нито в домашната, нито в световната практика. Трябва да се постави 150-тонна ракета в железопътен вагон и тя трябва да върви по път от общо ползване.

Как да се осигури абсолютната безопасност на ракета с ядрена бойна глава по път, след като е зададена проектна скорост от 120 километра в час? Могат ли релсите и мостовете да издържат?

Как бързо да се вдигне ракета във вертикално положение? Ще оцелее ли влакът по време на изстрелването?”, спомня си главният конструктор на “Молодец” Василий Уткин. Двама братя-академици създават БЖРК. Василий Фьодорович е бил ангажиран с ракета с твърдо гориво, Алексей с вагона на пусковата установка.

Полетните изпитания на комплекса започват през 1985 г., направени са 32 изстрелвания на ракети, няколко прототипа на ракетни влакове са пътували повече от 400 хиляди километра по железопътна линия.

Новите оръжия са изпитани в различни климатични зони: от полярната тундра до пустините на Централна Азия. На 20 октомври 1987 г. първият ракетен полк (влак) поема бойно дежурство край Кострома.

„Влак номер нула“

Пускането на "влак номер нула" по пътищата на страната (БЖРК получава този прякор в Министерството на железниците) изисква укрепване на десетки хиляди километри железопътни коловози, оборудване по маршрутите на бойните патрули на стотици изходни позиции с известни координати (те са необходими от системата за насочване РT-23) и прилагане на десетки нестандартни технически решения.

Например, контактният проводник, висящ над релсите, е изтласкан настрани, преди изстрелването от специално устройство, което се издига от вагона. Вагонът с ракетата стои на прибиращи се крикове, за да може част от неговата гравитация да бъде прехвърлена на съседните. С поставянето на тристепенната ракета в 24-метров вагон, дюзите и обтегачите на главата са направени прибиращи се.

И така, че стартовият пламък на “Скалпела” да не изгори БЖРК, ракетата е повдигана с барутен заряд от контейнера, отклонява встрани и едва след това двигателят се включва. От спирането на влака до пуска на всичките три МКБР минават 17 минути.

Локомотивите на “Молодец” също са обикновени само на външен вид. В движение имат система за зареждане от резервоар, прикрепен отзад, автоматично пускане на дизелов двигател и бронирана кабина.

Във всеки БЖРК има три локомотива, влачещи 17 вагона: три пускови установки с ракети, 10 с оборудване, горивна цистерна за локомотива и три вагона за екипажа: две спални и трапезария. Около 70 души изпълняват бойно дежурство във влака: две локомотивни бригади, ракетчици, свързочници, охранители и офицери.

Във всички официални документи БЖРК са наричани "специални комуникационни влакове", екипажите са представяни за свързочници и нямат право да напускат влаковете по време на дежурство

В депото

През 1991 г. Стратегическите ракетни сили вече разполагат с 12 “Молодец”, те пътуват през обширна територия от Волга до Ангара. Изчисленията на конструкторите са потвърдени: дори опитни железопътни работници не могат да забележат БЖРК сред миш-маша от товарни влакове на гарите.

ЦРУ се опитва да проследи ракетния влак, като изпраща контейнер с проследяващо оборудване от Владивосток до Швеция с железопътен транспорт, но скоро той е открит и неутрализиран. Неуловимите “Скалпели”, които могат да бъдат навсякъде в страната (БЖРК пътува по 2000 километра на ден), са толкова страшни за НАТО, че през същата година британският премиер Маргарет Тачър убеждава Михаил Горбачов да не пуска БЖРК от депото. И две години по-късно е подписан СТАРТ-2, според който Русия отстранява “Молодец” от служба.

Превод: В.Сергеев