На хавайския остров Кауаи е в ход голям строителен проект. Местните жители казват, че той е започнат от Марк Зукърбърг, основателят на корпорацията Meta, която притежава месинджъра Whatsapp и социалните мрежи Facebook и Instagram.

Според слуховете милиардерът изгражда подземен комплекс, където да се скрие при евентуални бедствия - от войни и революции до епидемии и природни стихии.

Зукърбърг купува земя на Кауай от 2014 г. Сега той притежава повече от пет и половина квадратни километра от острова. Според изчисленията на американското издание Wired, заедно със строителството проектът ще му струва 270 милиона долара.

Полагат се значителни усилия за запазването му в тайна. Невъзможно е да се види теренът от пътя, защото е заобиколен с  ограда, висока почти два метра. Всички участващи в проекта подписват споразумение да не разкриват информация, пише "Стандарт".

Може  да бъдат уволнени дори само за споменаване на строителен обект в социална мрежа.

Въпреки това журналистите все пак успяха да получат проектна документация. Под имението на повърхността има бункер с площ от 460 квадратни метра.

Дотам водят тунели, затворени с дебели врати, които могат да издържат мощна експлозия. Подземието разполага с автономна електрозахранваща система, склад за храна и резервоар за вода с диаметър 17 метра и височина 5,5 метра.

Част от площта е запазена за посеви и добитък. Това е повече от достатъчно, за да оцелеят обитателите дори и без провизии отвън.

Зукърбърг планира да построи 11 сгради сред дърветата на близката гора, свързани с въжени мостове. Може да се използват за придвижване от дърво на дърво, пише "Лента ру".

Зукърбърг не е единственият богаташ, внезапно загрижен за безопасността си. В съседство с неговата строителна площадка на Кауай се е заселил друг американски милиардер - шефът на компанията Melaleuca Франк Вандерслоут, който е направил състоянието си в многостепенния маркетинг.

А малкият хавайски остров Ланай вече е изцяло собственост на основателя на Oracle Corporation Лари Елисън.

Предприемачи от Силициевата долина вече няколко години се готвят за края на света. Още в средата на 2010-те те масово купуваха имоти в Нова Зеландия.

Именно там щеше да се укрие Питър Тийл, голям инвеститор, партньор на Илон Мъск и създател на компанията Palantir, която обработва информация за Пентагона и американските разузнавателни агенции.

Той вярва, че отдалечеността на Нова Зеландия ще я спаси от войни, епидемии и вълни от бежанци, прииждащи от горещи точки.

Според Рийд Хофман, един от основателите на социалната мрежа LinkedIn, в някои среди това се нарича "застраховка срещу апокалипсис". "Беше достатъчно да кажете, че търсите къща в Нова Зеландия, и намекът беше разбран", казва той.

Сам Алтман , ръководител на OpenAI, който разработи ChatGPT, признава, че също се е подготвял за най-лошото. "Проблемът, който имам, са приятели, които се напиват и започват да спорят как ще свърши светът", обясни той в интервю от 2016 г. за The New Yorker.

Възможни сценарии: ядрена война, враждебен изкуствен интелект и опасен вирус, избягал от микробиологична лаборатория. "Опитвам се да мисля по-малко за това", казва Алтман.

Но си подготви оръжия, злато, калиев йодид, антибиотици, батерии, вода, противогази на израелската армия и голям парцел земя в Биг Сур, където може да избяга, ако нещо се случи.

В разгара на пандемията от COVID-19 търсенето на частни острови рязко нарасна. Следващият прилив на интерес бе през 2022 г. на фона на нарастващото международно напрежение.

За броени месеци броят на желаещите да резервират място в подземен бункер е нараснал с повече от две хиляди процента, казва Данте Вичино, ръководител на компанията Vivos, която строи гигантско убежище за 10 хиляди души. Едно място в личен бункер в Южна Дакота ще струва на клиентите на Vivos 55 хиляди долара.

Приютът в Индиана е малко по-евтин: 35 хиляди долара на човек. От компанията твърдят, че убежищата са проектирани да работят автономно без контакт с повърхността поне една година.

Оцеляване в свят, който не зависи от парите

Милиардерите се готвят за инцидент, който ще сложи край на обикновения живот, реда и финансите.  Новата книга на американския писател Дъглас Ръшкоф "Оцеляването на най-богатите" е посветена на този феномен.

Той смята, че опитите да се изолира от един рухващ свят очевидно са обречени на провал. Частните острови са изключително зависими от доставките, които не могат да бъдат осигурени при бедствие.

Автономността на Vivos и подобни убежища е много крехка и изисква безупречна работа на много не особено надеждни системи. И дори ако някой милиардер успее да преживее най-лошото, той ще се озове в нов свят, където нищо не зависи от парите му.

Това е най-трудното нещо, за което трябва да се подготвят. Според Ръшкоф много от богаташите вече мислят за това. В книгата се споменава за една среща с богати хора, които са обсебени от подготовката за предстоящите катаклизми. Преди няколко години определена компания го кани да изнеса лекция като футуролог.

Вместо обичайната публика, само петима души чакат Ръшкоф - "ултра-богати хора от най-високите ешелони на света, на ИТ инвестициите и хедж фондовете". Започват да задават въпроси, а той трябва да отговаря. Началото е невинно и доста предвидимо.

Bitcoin или Ethereum? Виртуална реалност или разширена? Кой пръв ще построи квантов компютър - Китай или Google? Малко по малко те стигнаха до тема, която наистина ги тревожи.

Нова Зеландия или Аляска? Кой регион ще бъде най-малко засегнат от задаващата се климатична криза? Кое е по-опасно - глобалното затопляне или биологичните оръжия? Колко време трябва, за да се подготвите за автономно оцеляване без външна помощ? Има ли нужда бункерът от собствен източник на въздух?

Каква е вероятността от замърсяване на подземните води? Накрая изпълнителният директор на брокерската фирма каза, че почти е завършил собствения си бункер и ме попита: "Как мога да принудя охраната да се подчини след инцидента?"

Ясно е, че тези хора отдавна са обмисляли Инцидента - събитие, което ще сложи край на обикновения живот, реда, финансите и всичко останало. Може би ще успеят да го преживеят, но какво да правят след това?

Един от милиардерите казва на Ръшкоф, че е успял да наеме дузина бивши парашутисти за защита след апокалипсиса. И едва тогава разбира, че без пари и закони самият той рискува да стане тяхна жертва.

Милиардерът иска Ръшкоф да обясни какво да прави в подобна ситуация. Да заключи складовете за храна със секретни ключалки, които само той може да отвори? Да накара пазачите да носят специални нашийници, които ще работят, ако животът му е застрашен?

Може би да замени хората с роботи (ако това изобщо е възможно)? Отговорът на Ръшкоф го разочарова. Той се опита да обясни на събеседниците си, че за да оцелееш след катаклизъм, ти трябва не толкова оборудване и оръжия, а хора, които няма да си тръгнат веднага щом спрат да им плащат.

"Инвестирайте в нещо повече от амуниции и електрифицирани огради, инвестирайте в хора и взаимоотношения", казва футурологът.

Ферми, в които всички работят наравно

Съществуват и проекти, които са изградени на други принципи. Един от тях е на бившия президент на Американската търговска камара в Латвия Джон Коул. Той се опитва да създаде няколко самостоятелни земеделски общности в района на Ню Йорк.

"Те са проектирани да издържат най-добре на инцидента, като същевременно осигуряват полза за общността като полуорганични ферми", обясни той на Ръшкоф. "И двете са на около три часа път с кола от Ню Йорк. Достатъчно близо, за да стигнем там, когато започне."

"Единственият начин да защитите семейството си е да работите заедно с други хора", казва Коул. Според неговия план обитателите на тези ферми няма да се делят на служители и работодатели, както при други подобни проекти.

Те трябва да са единен екип, който може да се грижи сам за себе си. Ако (или когато) веригите за доставки бъдат прекъснати, хората ще останат без храна.

COVID-19 беше сигнал за събуждане - всички видяха как хората в магазините се карат за тоалетна хартия. А когато става въпрос за недостиг на храна, ще бъде много по-лошо.

Друга особеност на фермите на Коул е липсата на зависимост от външни доставчици, които той смята за най-уязвимата точка на съвременното земеделие. Ако има глад, общности като тези ще могат да осигурят изхранване.

"Честно казано, по-малко се страхувам от перспективата да се сблъскам с въоръжени банди, отколкото от жена на портата, която държи бебе и моли за храна", признава Коул. "Не бих искал да се изправя пред такава морална дилема."

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук