Умерен духовник, наричан "шейха дипломат", иранският президент Хасан Рохани ще може, благодарение на преизбирането си, да продължи реформите и връщането на страна си в лоното на международната общност, започнали през първия му мандат, предаде Франс прес.
Според обявените по-рано днес окончателни резултати от вота на 19 май Хасан Рохани получава втори президентски мандат с подкрепата на 23,549 милиона избиратели (57 на сто от гласовете). Основният му съперник - бившият генерален прокурор Ебрахим Раиси, приключва надпреварата с 15,786 милиона гласове (38,5 на сто).

С бялата си чалма, очила с тънки рамки и посивяла брада 68-годишния Хасан Рохани, женен и баща на четири деца, ще бъде запомнен като човека, постигнал сключването през 2015 г. на историческото споразумение с големите сили за иранската ядрена програма, довело до отменяне на международните икономически санкции срещу страната му.

Стълб на Ислямската република, чиито механизми познава в детайли, Рохани беше близък до починалия през януари умерен бивш президент Акбар Хашеми Рафсанджани и се ползва с подкрепата на бившия президент реформатор Мохамад Хатами.
Роден на 12 ноември 1948 г. в град Сорхе, провинция Семнан (източно от Техеран), в семейство на търговец и домакиня, Рохани получава докторска степен по право от Университета в Глазгоу, Шотландия.

Придружил имам Хомейни при изгнаничеството му във Франция преди ислямската революция през 1979 г., по-късно Рохани гради продължителна политическа кариера. През първото десетилетие на новия век той се числи към консерваторите, преди да се доближи повече до умерените и реформаторите.

От 1980 до 2000 г. Рохани е депутат, а след това е избран за член на Съвета на експертите - инстанция с правомощия да контролира работата на върховния ръководител на страната, аятолах Али Хаменей.

Рохани става заместник-председател на парламента, но преди всичко е ръководител на преговорния екип по ядреното досие между 2003 и 2005 г. Именно в този период той получава прозвището "шейха дипломат".
След избирането на ултраконсерватора популист Махмуд Ахмадинеджад за президент през 2005 г., Рохани е отстранен.

По това време Иран възобновява програмата си за обогатяване, навличайки се критиките на ООН и големите сили.
Избран за президент още на първия тур през 2013 г. благодарение на подкрепата на реформаторите, той жадува повече от всичко да сложи край на изолацията на страната си. Отворен към Запада, Рохани успя да наложи преки преговори с историческия враг на Ислямската република - САЩ - за уреждането на ядрената криза, със съгласието на Али Хаменей.

Тези преговори доведоха до сключването през юли 2015 г. на споразумение, предвиждащо Техеран да ограничи ядрената си програма до цивилните нужди в замяна на вдигане на международните санкции. Върховният вожд обаче забрани всякакви други преговори с Вашингтон.

Позициите на Рохани за свободите, културата и търпимостта по отношение носенето на покривала от жените вече са еднакви с тези на реформаторите. По време на кампанията си, той втвърди тона към консервативните си противници, които обвиняваше в "логика на забраната". Според него епохата "на привържениците на насилието и на екстремистите е отминала".

"На половината път вече няма връщане назад", гласеше лозунгът на Рохани. Той призова избирателите реформатори и умерени да се мобилизират, включително тези, които го упрекват, че не е постигнал отменянето на домашния арест на Мир Хосейн Мусави и Мехди Каруби, както обеща през 2013 г.

Кандидатите реформатори на президентските избори през 2009 г. Мусави и Каруби оспориха преизбирането на Махмуд Ахмадинеджад, оглавявайки внушителни протести, които властите подложиха на жестоки репресии. Заради тази си роля през февруари 2011 г. двамата бяха поставени под домашен арест, който остава в сила и сега.

"Моето управление не успя да постигне някои неща, но с повече от 51 процента от гласовете (в моя полза на първия тур), те ще станат възможни", заяви Рохани преди изборите.

Печелейки 57 процента от гласовете (съгласно окончателните резултати), той получава категоричен мандат.
Рохани обаче ще трябва да продължи да се сработва с останалите власти в Иран, като върховния лидер, съдебната власт и Гвардейците на революцията - елитните въоръжени сили на ислямския режим.